Митингът на Булгартабак –престъпление по чл.143 от НК?

Снимка: OFFNews

Днес в София се случи едно унизяващо цялата ни страна събитие. Служители на „Булгартабак“ излязоха на „спонтанен“ протест срещу „атаките“ насочени към дружеството по повод негова евентуална контрабандна дейност. До колко обвиненията на турските служби и на български политици и медии са верни, би трябвало да реши българският съд, но това едва ли ще се случи някой ден предвид преплетените като свински черва интереси на собствениците и хора на високи държавни постове.

Не е тайна, че работещите в дружеството бяха принудени от работодателя си да се качат на рейсовете и да присъстват на протеста. Нещо, за което писа вече журналистката Еми Барух.

По всичко си личи обаче, че голямото момче се е уплашило и прибягва до тази отдавна прилагана практика на българските олигарси, когато се почувстват застрашени – да подкарват на протести служителите си използвайки заплахи и злоупотребавайки с власт. Всички помним, как по време на протестите през 2013-та от различни краища на страната бяха докарвани с рейсове организирани групи, на чиито участници чисто физически им личеше, че не знаят, защо са дошли.

Подобно се случи и днес. Марионетки, до един с бели фланелки, с втъкнати в ръцете им чисто нови табелки с надписи освиркваха хора, които са част от движещата сила на свободното слово в тази страна.

Неприятното в случая е, че организаторите на подобни прояви нямат ни най-малко чувство за свян, защото почти всеки гражданин може да разпознае бутафорния митинг. Такъв протест едва ли може да бъде смятан и за легитимно изразяващ свободното мнение на протестиращите просто, защото те са принудени насила да участват в него. Организаторите обаче това не ги впечатлява, защото отдавна са загубили чувство за мяра и все повече вършат, каквото им харесва в държавата ни. Дори това да се гаврят с обикновените хора, спекулирайки с техния страх за хляба. Другото в което са уверени тези големи момчета е, че голяма част от българите са неспособни да отсеят истината от лъжата и ще им повярват, каквото и да кажат, независимо къде – в жълтата преса или на митинг.

Затова целият тоя протестен театър повдига у мен три въпроса:

1. Как в центъра на европейска столица бе допуснато граждани да бъдат изкарвани насила на протест и пазени, да не би някой да избяга?

2. Как в една демократична държава може хората да бъдат третирани като крепостни и задължавани чрез рекет да вършат определени действия и да говорят определени неща?

3. Предприети ли са действия от компетентните държавни органи във връзка с извършено престъпление чл. 143 от Наказателния кодекс, който гласи:

„Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.“

Последният въпрос е по-скоро риторичен, защото отговора го знам....

Юрий Александров
https://gledam.blogspot.bg/