Православен националист ли е Бойко Борисов или просто е глупав

"И аз, и от ГЕРБ така сме разбирали патриотизма - да се правят нови катедрали, нови манастири, нови църкви и всички ние, кой колкото има - малко или много, да даде за вярата и за това да се слави Господът."

Ако тези думи бяха изречени от някой политик от средата на 19 век нямаше да се учудя. Нямаше да бъда изненадан и ако те бяха декларирани от някой източен владика или пък от надъхан православен фашист в Москва.

Но не, те бяха изръсени в началото на 21 век от бившия и бъдещ министър председател Бойко Борисов при откриването на нов православен храм в Ловеч.

За построяването на храма от ГЕРБ били дарили 100 000 лева, а бившото правителство на Борисов било отпуснало половин милион. И доколкото всяка партия може да разполага с парите си, както намери за добре, то харченето на парите на данъкоплатците за издигането на религиозни храмове в една секуларна държава си е чиста проба наглост.

Но да оставим финансовата страна. По-интересен в случилото се е фактът, че един днешен, наричащ се модерен български политик се опитва да налага мухлясала идеология, според която, един от основните стълбове за самоопределяне на една нация е християнската вяра.

Не, господин Борисов. Не е! Днес Християнството е всичко друго, но не и патриотизъм. Христос обединява хората, а не ги разделя. Учи ги на универсални ценности, които не са монопол само на една нация или племе. Не им вменява любов към Родината, а любов към хората, независимо от тяхната националност, колкото и да не им се вярва на някои православни идеолози. Христос не може да бъде знаме за никой патриот (или поне не трябва да бъде), поради простия факт, че никога не е бил такъв. Кръстенето в Храма не те прави повече патриот. То е символ на една вяра, която те прави повече Човек, а не българин, сърбин, грък или руснак.

И ако наистина през Османското владичество Православието ни е запазило като народ, то днес строенето на църкви и манастири едва ли ще ни помогне да станем по-големи патриоти. Та ние дори съществуващите манастири не можем да напълним с монаси, а църквите ги пълним само на Великден, камо ли да харчим за строителството на нови в една държава, която има хиляди по-належащи нужди. Ако тези държавни пари бяха вложени в издигането на ново училище, например, патриотичният ефект в бъдещето щеше да е къде по-голям...

Комичното в случая е, че както винаги, Бойко Борисов повтаря заучени фрази. Този път произнесени сякаш от някой от коалиционните му партньори.

Юрий Александров

Коментари

  1. Така говори, защото повечето от хората мислят като него. Нито е националист нито е глупав. Хитър е.

    ОтговорИзтриване
  2. Хитър, едва ли. По-скоро е хитрец :)

    ОтговорИзтриване
  3. “И ако наистина през Османското владичество Православието ни е запазило като народ“ е погрешно тврдење.
    Регионалните управници во Османската империја немале економски интерес православните жители да ги претвораат во муслимани бидејќи во случај на изведување јавни работи (градба на патишта, мостови) според правилото за задолжителна ангарија (бесплатна работа), територијално надлежниот управник бил должен на немуслиманите-каурите да им обезбеди САМО храна, за нив и за запрежните животни, а на муслиманите бил должен, покрај храна, да им плати и надница од 5 грошеви по човек и 3 грошеви по запрежно животно. Регионалните управници во однос на централната власт биле како закупци на управуваната територија, секоја година однапред се знаело колку тој управник треба да внесе во централната каса на име собран данок и кои градежни работи мора да ги заврши а сето друго било оставено на негово располагање па очигледно е дека на управникот му било поисплатливо под своја власт да има повеќе каури одошто муслимани. Имало дури и случаи кога христијански служители станувале закупци за собирање на данокот од каурите на одредена територија, што на управникот му одговарало, бидејќи со отстапување мал процент на име провизија на собраниот данок се ослободувал од трошокот да плаќа свои службеници-муслимани.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, съгласен съм, че са съществували тези неща. Тук дори бих прибавил и гъркофилската Вселенска Патриаршия, под чието църковно крило са били българските земи почти през целия период на османската власт и която въобще не спомагала за запазването на българската народност. В горното изречение имам по-скоро предвид последните 30-40 години на османското управление, когато борбата за независима българска църква придобива ярко изразен национален оттенък.

      Изтриване

Публикуване на коментар