Безспорно 24 май е един от най-хубавите български празници. Празник, който ни обединява много повече, отколкото всеки друг. Празник, който ежегодно ни напомня, че Просветата и образованието трябва да бъдат висша ценност за народа ни. Отделен въпрос е, дали това е така.
Преди години бях чел някаква анкета, в която питат българи, „за какво трябва да благодарим на Кирил и Методии“. Повечето от анкетираните отговорили „за езика, на който говорим“. На въпроса пък „кой е създал азбуката, на която пишем днес“ повечето заявили... „Кирил и Методий“.
Подобна непросветеност отдавна е проблем на цялата ни нация. Тя обхваща все по-големи маси от хора и бавно и полека променя манталитета и ценностната система на цял един народ. За съжаление днес можем да я срещнем навсякъде в ежедневието ни, по улици, училища, медии, държавни институции. Нея можем да видим в съвременния български „елит” - интелектуален, политически и стопански. Тя трансформира мечтите на голяма част от новото поколение, чиито кумири стават фолкпевици, мутри и шоумени. Тя изскачаше още и в онези далечни години, когато майките казваха на децата си „учи мама, за да не работиш”, а бащите им дупеха на касетофона Цеца Величкович и Весна Змиянац.
Днес отново ще посрещнем 24 май, както си знаем – ще се произнесат високопарни речи от високи места, националното радио ще пуска само български песни, обществената телевизия ще излъчва само родни филми, дечица ще пеят, ще се изговорят хиляди думи за кирилицата.
Безспорно азбуката ни перфектно пасва на езика ни и ежегодно надигащите се тук-там гласове за замяната ѝ с латиница са несериозни. Притеснително обаче е, че подобни необмислени предложения срещат патетичен, дори националистически отпор, сякаш азбуката ни е някаква свещена крава, която трябва да бъде пазена на всяка цена. Така тя се превръща просто във фетиш.
Фетишизирайки обаче кирилицата, ние често забравяме, че тя е само формата, средството. А съдържанието е Словото. Словото, което е израз на духа на една нация, независимо на каква азбука е написано.
Юрий Александров
Склонни сме да забравим и словото на предците, което са ни оставили - често кратко, но красноречиво, често затривано, чакащо някой да го възроди.
ОтговорИзтриванеЕдно слово е изместено от друго, другото от трето, третото от четвърто. При всяко "забравяне" и възприемане на новото, и губим, и печелим. Важното е "печалбата" да преобладава. Развива се света. В каква посока, още се колебая да определя.
Изтриване- !!
ОтговорИзтриване