Пито Гули - влахът, който се превърна в български национален герой

Той загива на 30 юли 1903 година, преди 113 години в бой с османската войска и башибозук при отбраната на Крушево. Скоро след това българският народ му посвещава песен...

Роден в същия град от майка влашка циганка и баща албанец (1) Пито Гули се включва в македонското освободително движение още като хлапе. През 1885 г., в София, се записва в четата на Адам Калмиков. След разбиването и е заловен и осъден на 10 години заточение в градче в Мала Азия, близо до Диарбекир. Когато се връща в родния си град, той участва активно в изграждането на въстаническа мрежа от ВМОРО. През 1900 г. отново е в София, където типично по македонскому отваря кръчма в покрайнините, която става сборен пункт за срещи на македонските емигранти и комити. Връща се в Крушево няколко месеца преди началото на въстанието, вече като воевода.

Когато въстанието започва, Пито Гули води най-голямата чета (около 150 души) при превземането на града. Около 750 въстаници влизат в града и обкръжават турските войници укрили се в казармите. И понеже обсадата се проточва по-дълго от намисленото, накрая Пито Гули, яхнал белия си жребец, под огъня на куршумите, поръсва стените с газ и ги запалва. Крушево е освободено!

Турските власти изпращат отряд от 300 души към бунтовния град, но те са пресрещнати по пътя от Пито Гули и неговата чета и обърнати в бягство. Крушево празнува! Десет дни градът е свободен. Избрано е „Временно правителство”, в което влизат представители на всички народности в града –българи, власи и гърци”. За толерантността на въстаниците, говори факта, че семействата на турските чиновници са затворени в една къща и охранявани, за да не им се случи нищо лошо. Така те оцеляват и след погрома на въстанието.

Османската реакция, разбира се не закъснява. 15-хилядна армия обгражда града, придружена от многоброен башибозук. Въстаниците решително отказват предложението да се предадат. Четата на Пито Гули, вече наброяваща 350 души, отбранява града при местността Мечкин камен. Сутринта четниците отблъскват башибозука от околните села, след това и редовния турски аскер. Цял ден успяват да задържат позицията си, но привечер турците атакуват с всичките си сили. Пито Гули пада пронизан в гърдите, докато изправен стреля към прииждащите орди. Последните му думи са: „Не бойте се, момчета”! Така си отива един от достойните български герои, който всъщност не е носел в жилите си и капка българска кръв.

За това и по-късно мнозина български патриотари се опитват да прекръстят фамилията му в Гулев –връх на глупостта и неуважение към паметта на героя. Наследниците на тези патриотари пък днес шестват по улиците с обръснати глави и крещят „България за българите”, появяват се на трибуната на Народното събрание, сеейки омраза и ксенофобия. Но дори и те, днес трябва да замълчат и да се поклонят пред паметта на един влашки циганин, който им показа, какво е да обичаш България.

Малко след смъртта на Пито Гули из страната се разпространява тази песен, символ на благодарността и паметта на българския народ. Тя е и една от най-хубавите ни народни творения и е гаранция, че ние не забравяме героите си. Е, поне повечето от нас!

(1) Симеон Радев и Христо Силянов пък го споменават просто като "влах". Така или иначе народностния му произход не е изяснен, но като се има предвид, че по онова време Македония представлява един врящ котел от народности, често размиващи се помежду си, това си е в реда на нещата.

Юрий Александров
http://gledam.blogspot.bg/