Как свободите ни намаляват постепенно и незабележимо. Част 3

Продължение от предишната част.

3. Неочакваните последици от техническия прогрес.
Безспорно техническият напредък осъществен през последните два века увеличи благосъстоянието на всички слоеве от населението на планетата.

Индустриалната революция зародила се в Англия през 19 век се разпространи из Европа и Северна Америка с невиждани дотогава темпове, позволявайки на все по-голям брой хора да живеят по-добре в материален аспект, както никога преди. Техническият напредък дотогава се състоеше главно в подобряването на древни изобретения и вече съществуващи средства от бита, ползващи животинска и човешка енергия, както и непосредствената сила на вятъра и водата. Само, ако си представим, че начинът по който е пътувал древният римлянин от Рим до древна Лутеция например през първи век, не се различавал кой знае колко от този, по който се е придвижвал 18-19 века по-късно пра-пра-наследникът му до Париж, ползвайки все така конската сила (макар и с дребни подобрения по окачването на превозните средства или пък наличието на стреме) ни дава някаква представа за начинът, по който са се развивали технологиите в продължение на хиляди години, т.е. ужасно мудно. Поне от гледна точка на съвременния човек, де. Тук безспорен е приносът на свободния капитализъм, който чрез конкуренцията между държави и индивиди направи възможен този невероятен технически скок.

Развитието на информационните технологии бележи още по-голям напредък. Само стотина години делят създаването на телеграфа от появата на първият електронен компютър. Обмяната на информация пък достигна нови върхове, когато се появи Интернет. Същото се случи и с мобилните телефони и компютрите. Днес почти всеки човек притежава такива, а само преди 30-на години едва ли можехме да си представим това.

По времето, когато се е раждала баба ми (мир на праха й) през 1913-та в България още е нямало дори радио, а в годината, в която тя умря вече имаше компютри, Интернет, телевизия, мобилни телефони, космически кораби, сателити и все неща, някои от които я удивяваха до последния й час. Това е нагледен пример за невероятната скорост на технологичното развитие само в рамките на краткия живот на един човек през последните години от човешката история. Може би една прекалена скорост, която средния човек трудно може да осмисли…

На пръв поглед всички тия технически благини способстват за личната свобода на човека. Днес средният жител на планетата е по-мобилен, по-осведомен и осъществява повече социални контакти, откогато и да е било. Няколко клика на мишката го делят от цялата мъдрост на човешкия род. Почти всички знания трупани през цивилизованото човешко развитие могат да бъдат намерени в Интернет - литературни шедьоври, исторически произведения, постижения на инженерната и архитектурна мисъл, астрономия, математика, физика, география, езици, забележителни научни трудове, изкуство… Всичко това би трябвало да доведе до един нов Ренесанс, до едно ново Просвещение, което да издигне човешката раса до ново ниво на просветеност.

Това обаче не се случва. Отвореният прозорец към знанието, като че ли се обезсмисля от категоричното нежелание на средния жител на планетата да надникне през него. Така той остава на почти същото ниво на суеверните си предци, неспособен да отвори очите си с погледа, който само Знанието може да даде. Днес в световната Мрежа съществуват повече сайтове занимаващи се с конспиративни теории, астрология, псевдонаука, езотерика, гадания, алхимия и религия, отколкото са онези популяризиращи науката или поне даващи ни един, почиващ на логиката, поглед към света.

И тук, както при примера по-горе с образованието, отново виждаме една огромна маса от тънещи в заблуди, слухове и суеверия хора, които са способни да избират управниците си или да взимат решения за живота си въз основата на една грешна или често измислена информация. Това, разбира се, вреди на останалите граждани и пряко удря по свободите им, предвид това, че занижените изисквания на мнозинството към правителствата (и към себе си) водят неизбежно до все по-голямото разширение на сферите за действие на правителствените администрации и тяхното преяждане с власт, която пък власт винаги парадира със загрижеността си за „общото благо“. Тези минимални изисквания водят и до ужасяваща бедност, която макар и понамаляла, все още се шири сред големи части от света. Бедността и невежеството пък са благодатните почви за развитието на отровните плевели на популистки и тиранични идеологии в най-разнообразните им форми.

Подобно е и положението във вече наложените социални мрежи, където мнозинството „потребители“ заглушават всеки опит за дебат по смислени теми. И въобще чрез Интернет глупостта получи трибуна, до каквато не се е докосвала никога през цялата човешка история.
Технологиите се използват от правителствата, често в разрез с установените закони, за подслушване и проследяване на техни граждани, като в някои тоталитарни държави това се осъществява най-вече по отношение на хора несъгласни с действията на властта.

Днес мобилните телефони ни дават свобода на всякакъв вид свързване, но пък всеки средно грамотен технически човек може да проследи местоположението ни, а при малко повече познания и да ни подслушва. Много големи мафиотски организации имат „информационни центрове“, чрез които могат да осъществяват проследяване и подслушване, не само на конкурентите си, но и на всеки осмелил да извършва разкрития за тях журналист или обществена личност. Частни организации притежават техника, способна да осъществява същата дейност, предлагайки на пазара своите услуги. Камерите за видеонаблюдение на обществени и частни места навлизат с бесни темпове из градовете ни, осигурявайки ни наистина повече сигурност, но и едно нагнетяващо чувство за един вездесъщ Биг брадър. Военни и граждански спътници са способни да ни виждат сякаш от метри разстояние. Дроновете правят това с още по-голям успех, да не говорим за военните им способности. Инфрачервени камери са способни да „пробиват“ дори през стените на дома ни, а свръхчувствителни акустични устройства да дочуват разговорите в него.

Звучи кошмарно, като някаква далечна антиутопия, но, за съжаление, това е част от днешния ни ден и с напредъка на технологиите проблемът по-скоро ще се задълбочава.

Към следващата част: 4. Населението

Юрий Александров

Коментари