По думите на потърпевшите, те снимали наоколо и когато спрели, към тях се насочил бившият футболист, който карал след тях, и поискал с груб тон, да отворят колата, която те предвидливо заключили преди това, като видели, че той се насочва към тях. После „Камата“ застанал пред колата, пречейки им да потеглят. Накрая шофьорът отворил прозорецът, правейки голяма грешка. Тогава известният ни бивш футболист почнал да обижда и псува в типичния за него стил, пресегнал се, отворил вратата и започнал да бие шофьора.
В това време придружаващият го тип се опитал да вземе фотоапаратът на возещият се в автомобила журналист. Изплашеният шофьор викал за помощ, докато Стоичков го налагал, но по едно време успял да даде на заден ход, за да избягат, но колата им се блъснала в стоящ отзад автомобил.
От там нататък нещата се развиват в един типично роден стил. Идва един полицай и се моли на Стоичков да се успокои. Оня пък се репчи, заканва и псува. Пристигат катаджии да направят акт на бития шофьор. Идват приятели на Стоичков и заплашват журналистите, че ще ги настигнат после по пътя и тогава щели да видят те. Идват още полицаи и кандърдисват журналистите да изтрият снимките от фотоапарата, срещу освобождаване. Ония излизат пичове и отказват. Прибират журналистите в районното, за да дадат показания за стореното престъпление от тях. Стоичков продължава да се прави на селски петел
Скандалното поведение на бившия футболист въобще не ме изненадва, щото подобни простащини, нито са му за първи път, нито, както вървят нещата, ще са му за последен. Чудя се само, как след толкова години „ошлайфане“ из широкия свят, тоя човек не попи някаква култура, някакво възпитание, частица от светогледа, типичен за всеки цивилизован човек. Винаги съм мислел, че всеки човек е способен да преодолее тежестите на възпитанието си и средата, в която е отраснал, но многобройните примери, с които се сблъсквам почти ежедневно, напоследък взеха да ме разколебават. Както казваше един мой приятел, с когото спорех преди време на тази тема: “Обикновената селска пръчка се превръща в яка селска пръчка, когато добие власт, известност или пари“.
Но аз съм готов да възприема дори този селски пръчкизъм, като нещо почти поносимо, когато се отнася за хора израсли и живеещи в среда, в която просто нямат възможност да се докоснат до постиженията на човешката цивилизация, в среда, където Христо Стоичков е модел на подражание и възхита. Нека…
Но аз съм злопаметен. Помня и времената, когато Стоичков редовно седеше на една маса и беше най-добър приятел с босовете на мафията от 90-те, така както и бяха повечето футболисти, от „златния“ ни отбор. Тогава почти всички българи ги превъзнасяха за четвъртото място, което постигнаха в САЩ, забравяйки, че тези хора си пиеха пиенето с шефовете на онези мутри, които пребиваха по улиците малкия български бизнес и го рекетираха с мълчаливото съгласие на една обезсилена държава. Даже после ходеха просълзени по погребенията им.
В едно морално общество всеки би трябвало да бяга от такива компрометирани хора, сякаш са прокажени. В такова общество те щяха да бъдат изолирани нейде из покрайнините на социалните структури и всеки щеше да ги дава за пример на децата си, какъв не трябва да бъде един свестен човек.
Знам, че това в България не може да се случи. И не се случва, естествено…
Юрий Александров
http://gledam.blogspot.bg/
Юрий Александров
http://gledam.blogspot.bg/
Тоя е повече от селска пръчка. Пръчкар!
ОтговорИзтриванеsega reketa e mnogo po golqm
ОтговорИзтриванеot predi
ma horata sa tapi ne mogat
da se usetqt