Пределно ясно е на всички ни, че светогледът и моралните ценности на ислямските терористи се отличават от тези на европейците, както небето от земята и целта на такива атентати е да ни накара да започнем да правим компромиси със свободите си. Докъде обаче можем да стигнем с тези компромиси? Колко парченца от свободата си сме способни да отлюпим, за да получим повече спорна сигурност? И няма ли да заприличаме на ислямистите в някой хубав ден, когато се напълним с омраза към всеки, който е различен от нас? Можем ли да създаваме концентрационни лагери, както предложиха редица крайни елементи, където да затваряме хора, само защото са с по-тъмен цвят на кожата или изповядват конкретна религия?
Източният начин на мислене обаче, кара
носителите му да мислят европейците и въобще Западняците за някакви наивни и
безпомощни деца, често даже за бавноразвиващи се, които приемат с отворени
обятия всеки пожелал да отседне в страните им и готови да го хранят и поят
безрезервно. За него ценности, като демокрация, толерантност и свобода са просто
несмилаеми, неразбираеми, къде заради възпитание, къде заради патриархалните
общности, където носителите му са израснали.
Този светоглед не е типичен само за
арабите или като общо за мюсюлманите. С него можем доста често да се сблъскаме,
колкото повече се отдалечаваме на изток от линията Триест-Гданск. За голяма
част от източноевропейците западните хора изглеждат така, както за някой афганистанец
дошъл от някоя затънтена паланка на Хиндукуш. Но това е друга тема…
Факт е, че за обикновените хора, практикуващи, поне на
средно равнище, ислям, Западът е огнище на грехопадение, извращение, долни
страсти и липса на морал. Те не разбират неговите устои, нито са способни да се
интегрират в него, просто защото се дистанцират морално от него. По подобен начин,
преди две хилядолетия, са изглеждали римляните в очите на членовете на една малка
източна секта наречени християни, които считали Рим за новата блудница на света…
Но и това е друга тема, макар заслужаваща доста да се помисли върху нея. Отново
имаме една близкоизточна религия, която отрича светския характер на държавата и
която иска да наложи на останалите своя Бог.
Днес Европа стои пред една съдбовна
дилема: дали да продължава да се държи, сякаш нищо не се е случило или да вземе
някакви мерки. Мерките, обаче, трябва да бъдат на единствения език, от който
ислямските терористи разбират и това е езикът на силата. Иначе посланието няма
да бъде разбрано. Или ще бъде разбрано погрешно...
Лошото е, че дори утре всички западни
страни да изпратят войски в Сирия и приключат с Ислямска държава и за
месец-два, това няма много да помогне, защото оцелелите екстремисти ще плъзнат
като хлебарки из Стария континент, където ще продължат с всяващите ужас
атентати и неща, за които човешкото въображение е бедно да се сети. Те, разбира
се, ще бъдат подпомагани (и често водени) от много млади мюсюлмани, които са
родени и израсли в Европа и чиито майки и бащи са дошли преди време на Стария
континент в търсене на своето щастие. Откъснати от останалата част на западното
общество, живеейки най-често в гета, в които семейните и социални отношения са
замръзнали на ниво 7-9 век, никак не е чудно, че тези хора търсят своите форми
на бунт, който често само проформа е свързан с религията.
Въпреки това европейските правителства,
и най-вече френското, където такива елементи са и най-многобройни, трябва
недвусмислено да покажат на тези радикално настроени млади хора, че начинът, по
който те изразяват своето недоволство е дълбоко погрешен и нямащ нищо общо с
човещината. Въвеждане на извънредно положение в гетата, претърсвания,
експулсирания на радикални духовници, временно връщане на смъртното наказание и
завишаване на наказанията за проповядване на човеконенавистни идеологии,
затваряне на молитвени домове, където се практикува враждебен на светското ни
общество Ислям…
В Сирия нещата вече са така оплетени, че
всеки воюва с всеки. Наборът от различни военни ислямистки формации и формацийки
е крайно време да бъде редуциран по един чисто физически начин, като Западните
съюзници се откажат от поддръжка на т.нар Умерена сирийска опозиция. В замяна,
трябва да бъде поискано от Русия, да прекрати връзките си с терористичната
групировка „Хизбула”, както и с ислямското правителство на Иран, спонсориращо подобни
крайни формации. Ан Нусра и Ислямска
държава трябва да бъдат пометени, а войската на Асад разоръжена, за да може да
бъде установен един международен протекторат в Сирия за поне 5-10 години. Което
пък от своя страна ще породи нови проблеми. А това вече не е никак друга тема…
Външните граници на ЕС трябва да бъдат
засилени, със строене на стени и пропусквателността да бъде извършвана от
международни екипи, особено в случая в България, където корумпираните, по
презумпция, полицаи са готови срещу 500 евро да пропуснат всяка група от 50-на
души във вътрешността на страната, а от там и в ЕС. Военни кораби с устроени
гранични пунктове на тях е необходимо да патрулират и да връщат икономическите
имигранти обратно от местата, откъдето са дошли, поне докато навсякъде по света
разберат, че с Европа гаргара никой не може да си прави.
Как да се направи всичко това ли? Ами
попитайте Израел. Единствената държава в Близкия изток, която успя някак да
съхрани демократичната си същност насред арабското море, като същевременно
гарантира някаква сигурност на гражданите си, били те евреи или араби. Терористите
в последните години там бяха притиснати до такава степен, че в невъзможността
си да извършват бомбени или ракетни атентати, започнаха поединично да нападат с
хладно оръжие мирните граждани или да ги блъскат с коли… Жертвите обаче са в
пъти по-малко, отколкото преди години, когато атентатори – самоубийци тероризираха
цялата страна.
Днес настанаха времена, когато всички
европейски водачи трябва да съберат куража, за да приемат истината, че в
извънредни времена, трябва да се прилагат и извънредни мерки. Иначе за пореден те
ще докажат, че начело на Европа стоят бюрократи, а не истински лидери. Нещо,
което всички ние подозираме отдавна…
Юрий Александров
Коментари
Публикуване на коментар