Взех че оплешивях

 

Оня ден фризьорката ме резна,
за да ми е прическата полезна.
Обаче взе, че се оля
и на темето разкри ми се плешивина.

О, ужас! викнах аз със глас пресипнал,
туй кубе от де ли съм го пинал?
От времето, ми вика тя, ще да е, човече,
виж какъв дъртак си станал вече.

Излязох, от салона, като покосен
и оглеждах за плешивци като мен.
Няма!
Всички по главите окосмени
и ме гледат някак изумени.

Бързо някак се придвижих

и за духа си се погрижих.
В бара долу три обърнах
и увереност възвърнах.

Там на хората услужих
и благодарности заслужих,
щото токът взе, че спря,
а аз огрявах всичко със глава.

А вчера слънцето напече
и темето ми гладко спече.
Сега го мажа с фактор петдесет и пет
за да не прилича на изгорял тапет.

Днес кубето ми е по-голямо
премерих го един път само.
Докарвам го на диаметър
точно повече със сантиметър.

Юрий Александров, начинаещ плешага :)

http://gledam.blogspot.bg/