Каквато държавата такива и метеоритите

Ейй, и метеоритите ни излезнАха дребни, каквато ни е всичката работа. И те едни такива малки, утепани, като целата ни държава. Не можа ли тук да падне един голем такъв, авторитетен метеорит, като Тунгуския?! Барем светът да чуе за нас. А той некакъв дребничък, невзрачен излезе. Колкото пералня бил. Поне, като Челябинския да беше, ама не... И къде паднал, къде?! До наш Сопот. Не можа ли да падне на жълтите павета, че да ги поразреди ония софиянци, че и без това много станАха.? А ма не…Все ни заобикалят големите неща. Все некъде другаде отиват. И хора, и метеори!

Още от Кръстоносните походи са се залетели всички към други места, дето е по-убаво, по-богато и по-топло. И днеска ония улавите туристи летят все към гръцко и турско, да си харчат парите. И сега било по-богато там викат, както по времето на Аспарух. И Европата днеска все ни финтира и все не ще да ни цивилизова сериозно, та и ние да станем европейци с гордо вдигнати глави и дебели кесии. ДигнАла била ръце от нас! Тя не знае, че и ние сме вдигнАли ръце от нея, с нейните претенции и дирекцивий.

Бе много претенциозни се окАзаха тия европейци, бре! Все нещо искат, все нещо не ни било доизкусурено, все недоволни от нас. Съдиите ни не били нещо в ред, полицаите ни грам работа не вършели, по министерствата крАднели, по агенциите гепели, по кметствата направо си взимали, границите, като отворени порти били разтворени, корумпирани сме били. Всички! Бе ние така си живеем още от Турско, бе! Те ще ни дават тон в живота! И как нема да сме корумпирани, като се стискат и парите ги дават с клизма, секаш хроничен запек ги е хванАл, да им се не знае баш? После съюзници сме били. Приятели. Като сме приятели, що се стискат!? Нали приятелите са затова, да си помагат.
И щастието все ни подминава. Били сме най-нещастния народ в света, казАха по телевизията. И как няма да сме нещастни, като даже един свестен метеорит не пада тук. Ще заговорят тогава по целия свят за нас и инвеститори ще дойдат, ще плащат европейски заплати, ще се прочуем. И музей за метеорити можем да открием и само да късаме билетчета отпред. Сладка работа. Ще забогатеем, като оня мой съсед, да го е... И всички тогава, ще бъдем щастливи, като по Татово време. Тогава си бе убаво, еййй! Отида аз заран на работа у ТКЗС-то и до 10 пия бира с колегите, после до обед поработим, поработим и от 12 до 2 обедваме. После си почиваме от храната и към 4 ставаме и пак работим. До 5 най-много. Като стане време да си одиме, си взимаме, каквото ни требва от тук от там, преметаме го през оградата, носиме го у вкъщи и към 6 сме в кръчмата. Социален живот да водим, дорде затвори. И така ката ден. Как нема да си щастлив, а? А сега, какво… Никой не мисли за хората, за това да са нахранени и напоени, да са доволни от живота некак. Карат ни ние да мислим за тия неща, сякаш няма държава за тая работа. Е, как нема да си нещастен?!

Чух, че в съседното село отворили завод за щипки некакви италианци. И искали по цел ден да им работят хората, представяте ли си? Това да не им е Китай или третио свят?! Европейци сме. Гледам го и оня съседа, гадината, един жип Ауди подкарал, вдигнА, не вила, а замък, както си требва с кулите му, едни такива заострени, децата му у Англия се учат, а той по цел ден с жипа джитка, ту на София ту у село... Е как няма да си нещастен, да го е... Кажете ми как?!

Обаче, ше знаете, Господ не е българин. Т`ва, дето го разправят по телевизията е абсолютна лъжа. Щом такива мижави метеоритчета ни праща... Цел Сопот се бил вдигнал да го търси тоя метеорит, ама ще го намерят друг път из тия гъсти гори. И как няма да са гъсти, като едно дръвче не дават на човек да си отсече. Хем гората малко да се поразреди, да не е толкова дива, хем и хората да има с какво да се отопляват зимъска. Ама нали мислят за горите повече, отколкото за хората! За това ще сме на тоя хал тука, дорде не ни удари някой по-голям метеор, та да живнем малко. Айде, че отивам да търся и аз, че съседите вече тръгнАха… Белким нещо излезе.



Коментари