Петиция за изучаване на историята на комунистическия режим в училище


Подписах петицията подета от проф. Евелина Келбечева за изучаване на историята на комунистическия режим в училище с пълната убеденост, че върша нещо правилно.

В едно общество, в което чалгата, патриотарщината и носталгията към комунистическото минало набират все по-голяма сила е наложително истината за тоталитарните режими да се знае от подрастващите, защото иначе рискуваме да създадем ново поколение лумпени, които да дозакопаят България, така както направиха техните майки и бащи през началото на 90-те. За съжаление средният българин, че и европеец получава знанията си по история главно от това, което му преподават в училище и едно такова вкарване на подобен материал е наложителен, за да може поне младите хора да си изградят някакъв верен поглед за комунистическата диктатура, различен от този на мнозинството в някое малко провинциално българско градче, обвързано чрез едно цяло от преплетени роднински, приятелски, икономически и партийни зависимости.

Едно такова действие е наложително и поради моралното си съдържание, защото колкото повече мълчим за антихуманните прояви на идеологическите режими в България и по света, толкова повече ставаме съучастници в създаването на поредните чудовища, които след време ще провеждат на наш гръб разни идеологически, социални, че и икономически експерименти, не дай си Боже.

Днес тинейджърите в големите ни градове, дори и за миг не могат да си представят, че властта може да ги вкарва в изправителни лагери за това, което говорят и пишат, че може да им нарежда, как да живеят, какви дрехи да обличат и какви прически да носят. Днес те не влизат насила в някакви младежки организации, нито някой ги кара да дават ангария на държавата под формата на военна служба или трудови бригади. Днес никой няма да ги разстреля на границата, когато решат да напуснат окаяната си страна в търсене на щастието си. Цялата си свобода те я имат като даденост, като нещо съвсем естествено и неотменимо. Страшното е, че само преди 25 години не беше така. И нещата някой ден могат много лесно да се обърнат, както е ставало не един път в историята. Както е тръгнало да става и в България днес.

Разбира се онези бащи и майки, дядовци и баби на съвременните гимназисти, които по времето на комунизма сътрудничеха с него, възползваха се от него, прекрачваха границите на човещината и забравяха, какво е да бъдеш Човек, служейки на една човеконенавистна идеология, те няма да са съгласни с това. Те по всякакъв начин ще искат да оправдаят своите действия в миналото, славословейки диктатурата днес в различни нейни аспекти, за да могат да получат одобрението на своите деца, превръщайки ги в подобие на самите тях. Но това е обичайният извратен поглед към нещата по тези земи, който, надявам се, бъдещите граждани на България да не възприемат. Иначе както казваше баба ми „пИши го бегАл“…

С петицията можете да се запознаете и подпишете на адрес:

Юрий Александров

Коментари