Нищо незначеща реч тя произнесе и на вчерашното учредително събрание в НДК снощи, използвайки думи отдавна премятащи се из политическото ни пространство и доволно втръснали на всеки използващ мозъка си избирател. Разбира се този избирател едва ли е повярвал и на заявеното, че партията щяла да бъде дясна, след като е погледнал безподобния тюрлигювеч от екземпляри съставляващ избрания Национален съвет –от бивши министри в правителството на Станишев до пресни политически номади, навяващи у страничния наблюдател познати усещания за тарикатщина, безпринципност и даже чиста измама.
Самата Меглена, един път измами избирателите си, когато се кандидатира за евродепутат от листата на НДСВ и след като спечели мястото, се отказа от него и така се изгаври с онези, които се бяха някак излъгали да гласуват за нея. Така помогна на все по западащото царско движение, което дори не си даде труда да оформи някакво по-смислено послание към избирателя освен директното „Гласувай за Меглена Кунева”. Подобна врътка разбира се е разрешена от закона, но едва ли може да бъде наречена морална. Това не беше толкова отдавна – само преди три години.
Миналата година пък тя се кандидатира за президент, като „независим кандидат”, издигната от Инициативен комитет, в който преобладаваха кадри на НДСВ и въпреки, че цялата и дотогавашна политическа кариера беше неизменно свързана с тази партия. Независим, трънки, но успя да излъже бая народ.
Но мен ме притеснява нещо, което за мен е по-важно, отколкото десните партийните напъни на лявопартийната снаха. Преди няколко месеца Прошко Прошков, и още трима негови съпартийци напусна ДСБ, изтъквайки си някакви техни разочарования от партийното ръководство и политика – неща, които те споделиха в едно писмо до медиите. След около месец се разбра, че и четиримата отиват при Кунева, ход който бе предвиден от доста хора. Оставям на страна странното съвпадение на момента, в който четиримата хубавци се разочароваха изведнъж от Иван Костов с момента, в който те пристанаха на Кунева. Оставям настрана и още по странното съвпадение, че и четиримата бяха избрани в ръководството на куневата партия. Не един или двама, а направо в пакет и четиримата....
Това обаче променя коренно нещата в една друга сфера на политическия ни живот, заради което искам да се обърна към Прошко Прошков с няколко думи:
Г-н Прошков, като ваш избирател ви приканвам незабавно, заедно с вашия стар и нов съпартиец Христо Ангеличин, да подадете оставка като общински съветници в Столичен общински съвет. Смятам, че вие вече нямате морално право да представлявате мен и още много други избиратели, гласували с листата на Синята коалиция в София. По същество вие откраднахте гласа ми и гласовете на хиляди други граждани и го подарихте на друг политически субект, който не само, че не ми е по сърце, но към който изпитвам известна доза антипатия дори.
Защото аз дадох гласа си в един пропорционален вот за ДСБ, а не за „Движение България на гражданите”, в чието ръководство вече участвате заедно с колегата си. Обръщам се към вас и поради факта, че вие бяхте моя кандидат за кмет, за когото гласувах с удоволствие на последните местни избори, взимайки предвид вашия интелект, светоглед и политическа визия. Днес обаче се радвам, че не станахте кмет, защото щеше да се наложи недоволните граждани да ви изкарват с ритници от Московска.
Да откраднеш от обикновения човек е много лесно, г-н Прошков, особено когато и Законът ти позволява това. Но освен Закон има и нещо друго, което регулира отношенията между индивидите и това е Моралът. Моралът, г-н Прошко не ти разрешава да крадеш, дори когато знаеш, че ще ти се размине, пък било то и само някакъв си глас на някаква си електорална единица.Не забравяйте обаче, че електоралните единици обикновено са ужасно злопаметни и наказват крадците още на следващите избори. Надявам се да го разберете от собствен опит.
Макар, че по нашите ширини, думата „честност” не е на особена почит, аз вярвам че понятието „честен политик” съществува. И макар досега никой да не е виждал негов носител то все пак витае в общественото пространство и е своего рода недостижим идеал, който никой политик не си дава зора да гони. Ако вие напуснете Общинския съвет обаче, ще докажете че малко от малко заприличвате на онзи застрашен вид наречен „честен политик”.
Затова по-добре ми върнете гласа, за да запазите няколкото зрънца уважение, което все още имам към вас. Ако не го направите, няма да се учудя, защото вашата началничка също се опитва да открадне нещо – дясното пространство в България. Така, както преди нея се опита един пожарникар, а преди него пък един ексмонарх. Абе въобще айдуци дал Господ, както казваше баба ми, мир на праха й.
Коментари
Публикуване на коментар