Забраната за тютюнопушене на обществени места – едно малоумно недоразумение

Поредното малоумно недоразумение прекрачващо границата на личното пространство на милиони българи влиза в сила от днес. Това е забраната за тютюнопушене на закрити обществени места и няколко вида открити, която този път успя да надмине по замисъл редица мрачни антиутопии.

Досега съществуващия режим напълно удовлетворяваше и пушещите и непушещите. В заведенията бяха обособени зали за пушачи, а собствениците на малки кафенета и барчета можеха да избират в тях да се пуши или не. Така правото на всеки непушач на чист въздух бе гарантирано – когато влизаше в заведение, за него имаше пространство свободно от тютюнев дим, което да го предпази от поглъщането на отровните изпарения. Така той можеше и да избира, дали да влиза или не в онези малки заведения, в които се пушеше изцяло. Още повече, че в залите за непушачи и в заведенията без тютюнев дим, свободни места беше дал Господ.

Държавата обаче реши да предприеме мерки, които ако не бяха чисто репресивни, щяха по-скоро да бъдат смешни. Защото само бурен смях може да породи забраната да не се пуши по тротоарите пред училищата и детските градини. Та само един минаващ по улицата автомобил изкарва от ауспуха си в стотици пъти повече количество и видове вредни вещества, отколкото пушачът изкарва от устата си, ако ще по цял ден да кисне отпред и да дими като комин. Ако бяха толкова загрижени за здравето на децата, да бяха забранили и движението на МПС-та по улиците около училищата. Какво говоря, по всички улици да бяха спряли автомобилите...Така поне щеше да има смисъл от цялото това забранотворство.

Или пък, защо да няма обособени пушални в обществените сгради и работните места? С какво тяхното наличие застрашава здравето на непушачите? Достатъчно е само непушачът да не влиза там. Същевременно в летищата изолирани пушални са разрешени, което може да ни говори за пълна безпринципност при кърпенето на закона.

Главният аргумент на Държавата обаче е загрижеността за „общественото здраве” – израз взет сякаш от някоя реч на Гьобелс или Ленин. Така под благовидния предлог за някакъв обществен интерес правителството и парламентът си присвояват функции, които са неотменна част от личните права на всеки гражданин, а именно, да разполага, както намери за добре със своето тяло и да избира начинът си на живот. Разбира се стига да не пречи на другите, а това беше съвсем добре решено с досегашните ограничения.

Днес сме свидетели на множество други забрани, навлизащи в личното пространство на всекиго от нас, с повечето от които сме свикнали и дори приемаме за нормални. Задължителното слагане на колан при шофиране на автомобил или каска при возене на мотоциклет, например. Не може и не е нормално Държавата да ми нарежда, как да опазвам живота си и какви точно мерки да взимам за това. Животът си е мой, а не на Държавата. Преди време пък Столична община забрани употребата на алкохол на открити обществени места и сега, ако нормалният човек иска да изпие една бира на някоя пейка в парка, ще се наложи да се оглежда от някой храст да не изскочи зъл инспектор и да го глоби. Пак по същото време някой болен мозък предлагаше гласуването да станело задължително, бъркайки едно основно право със задължение, а друг негов събрат искаше да се върнело „жителството”, така печално познато от годините на комунистическата диктатура.

Подобни тенденции се наблюдават през последните десетилетия из целия свят, където нови безлични политици издигат измисления „обществен интерес”, над интереса на отделния човек, без да съзнават, че обществото функционира добре, когато е изградено от свободни индивиди, а не от спазващи безсмислени забрани поданици. Неприятното в нашия случай е, че управляващите ни безмозъчно копират чужди модели, без дори за да се замислят дали те не са противни на идеята за свободно общество. Лошото ми усещане обаче е, че повечето от тях са просто хора, които нямат онзи фин сензор, който помага на гражданина да усеща тънката червена линия между свободата и тиранията. А историята ни е показала, че такива хора са способни утре да се обърнат като фурнаджийска лопата, само и само да спазват властващата в момента политическа коректност. Защото това ги държи във Властта.