Поредната предизвестена новина огря за пореден път българския медиен небосклон. Оказа се, че 11 от общо 15 митрополити от Св. Синод на Българската православна църква са били сътрудници на комунистическото Гестапо –бившата Държавна сигурност.След като повече от месец църковните ни отци се намираха в странно шизофренично раздвоение и ту отказваха, ту приемаха извършването на проверка за принадлежността им към ДС, изтъквайки архаични аргументи, накрая кандисаха под напора на общественото мнение и изпратиха личните си данни в Комисията по досиетата. Резултатът -74% от членовете на Св. Синод са били сътрудници на ДС! Това едва ли може да учуди средния трезво мислещ българин, доколкото по тия ширини можем да говорим за трезво мислещо мнозинство. Новината само затвърди отдавнашните подозрения сред миряните, че църковните им водачи не са света вода ненапита.
Митрополитите обаче не са изключение, а само потвърждение на правилото, според което повечето лица от висшия и среден управленски ешелон след 1989-та са били агенти или щатни служители на ДС. Ако към тях прибавим и огромна част от икономическите, медийни и престъпни босове, картинката става запълнена в цялост –политика, икономика и религия в прегръдката на бившата комунистическа номенклатура в една държава изградена на базата на двойния морал. Морал, според който онези, които крепяха и подържаха тоталитарния режим, тръгнаха изведнъж да строят Нова България, да създават демократичните й структури, да изграждат свободно общество и свободен пазар. С плачевните резултати днес се сблъскваме на всяка крачка около нас... На дъното сме във всички европейски класации. Но със стари курви нов бардак не се прави, както е казал народа...
С президент (отиващ си, слава Богу) бивш агент и министър председател, чиято мечта е била да работи в комунистическата ДС България отдавна рие ново дъно в блатото, в което е затънала още от 1944-та. Безочие, безсрамие и липса на елементарно уважение към гражданите е тези двамата днес да ни говорят за демокрация, свобода и граждански права!
Същото, но с много по-голяма тежест се отнася за Техни Високопреосвещенства, които имат (или би трябвало да имат) двоен авторитет -един път граждански и един път верски. Те са хората, които би трябвало да служат за морален компас на нас обикновените „раби божии”. Те са пастирите, които е необходимо да водят стадото през трудностите и изпитанията на епохата. И макар че повечето от българите отдавна не сме вярващи, те са хората, които чрез дела и думи са длъжни да ни показват верния път, вървейки по стъпките на апостол Павел. Или поне да опитват...
За съжаление от години нищо такова не се случва. Българската Православна Църква е далеч от проблемите на съвременното ни общество. През целия т.нар. преход тя бе далеч от чадата си, вгледана по-скоро в пъпа си, отколкото в неволите и страданията на народа си. Наблягайки на ритуалността и фОрмата, но не и на Словото и съдържанието Църквата ни се превърна в овчар на едно стадо обхванато от болестта на безпътието. Но едва ли можем да искаме от Църква ръководена от доносници, да бъде пример за християнско милосърдие, всеотдайна любов и евангелски устрем. Едва ли можем да очакваме от нея адекватни и непроменливи мнения за сурогатното майчинство, ин витро оплождането, абортите, хомосексуализма, съжителството без брак и др.... Едва ли може да искаме от човек тънещ в разкош да разбере нуждите на бедните и от човек съюзил се с Дявола, да проповядва Божието Слово. На такъв човек техният апостол Петър е казал: „Ти излъга не човеци, а Бога”.
Сега едва ли можем да очакваме онова, което би трябвало да се очаква от 11-те митрополити, а именно Покаяние. Покаяние, което макар и закъсняло да умие душите им. И щом се изчистят от греха си, нека се оттеглят с достойнство, за да дадат път на онези овчари наистина загрижени за стадото.
Всичко друго е от Дявола, Ваши Високопреагентства.
Коментари
Публикуване на коментар