Предстои ни поредният политически сеир в тая окаяна страна, наречен избори. Както винаги особено колоритен е вотът по места, където можем да срещнем странни кандидати за кметове и общински съветници, обсебени от странната идея, че могат да бъдат представители на хората, макар че някои от тях дори себе си не могат да представляват.
И докато в малките общини и кметства сеирът е пълен, макар и неосъзнат, то в по-големите градове той придобива по-префинени и омекотени форми, а пък в София най. Т.е. кандидатите в столицата са най-можещите, най-знаещите и най-представителните сред своите съпартийци, съидейници и сълапачи.
Когато се вгледам, обаче в някои от кандидатите за кмет, неволно се сещам за думите на големият американски президент Роналд Рейгън: „Политиката е втората най-стара професия. Мисля че е много близка до първата”.
Това най-вече важи за кандидатката на управляващите, вечно бягащата от дебати газела Фандъкова, която по същество е назначена от Него, така както са назначени или одобрени всички заемащи по-важни постове в режима. Кукли на конци... А за бившия провален кмет Софиянски, който нагло ни се самопредлага отново, думите на американския президент важат с тройна сила. Част от останалите кандидати пък са комунисти, фашисти, нацисти, откровени шутове, откровени идиоти или всичко това откровено взето накуп.
На този зацапан фон с ясната си визия, диалогичност и интелект изпъква Прошко Прошков, сегашният кмет на район Лозенец избран на предишните избори. Той е част от едно ново поколение политици, които не носят обременеността на по-възрастните си колеги, живели и развивали се професионално през време на комунистическата диктатура. Думите му са разбираеми и в никакъв случай не могат да бъдат вкарани в калъпа на политическия говор. Идеите му за развитието на София са прости, но ефективни. Откритостта на управлението на общината, за която той настоява, отдавна е действителност в повечето нормални страни. Мащабната програма, предлагана от него засяга почти всички свери от живота на софиянци... Но хайде стига, че започнах да звуча като предизборна хроника нещо... А и кой ли пък ти чете предизборни програми по тия ширини?!
Всъщност вече някъде бях писал, че най-важната причина, поради която ще гласувам за Прошко Прошков е, че е издигнат от ДСБ –партия, на която все още вярвам и която стои най-близо до моите възгледи на политическата координатна система. Тази политическа препоръка за кандидат кмета никак не е без значение за мен. Така всъщност избирам Прошков 2 пъти. Един път мажоритарно и един път пропорционално :)
Според някои некомунистически и негерберистки социологически агенции (останаха ли такива?!) Прошков със сигурност, ще стигне на балотаж с Фандъкова. Лошото в случая е, че сините избиратели за пореден път са разколебани. Този път от действията на ръководството на СДС, което провали Синята коалиция за президентските избори, като сключи съюз със стари компрометирани муцуни. И макар че Синята коалиция се запази в София, това до известна степен смути някои от нейните избиратели, което може да изиграе лоша шега на Сините в битката за така лелеяното второ място. Единствената надежда е Прошко да компенсира загубите с личен чар и акъл, каквито той безспорно притежава.
Затова на България й са необходими повече Прошковци в политиката, които постепенно да изтласкат до болка познатите физиономии на заразените с бацила на тоталитаризма стари политици –десни, леви, центристи и никакви.
А защо, ще гласувам за Светослав Витков за президент, мисля, че вече ви разказах :)
И докато в малките общини и кметства сеирът е пълен, макар и неосъзнат, то в по-големите градове той придобива по-префинени и омекотени форми, а пък в София най. Т.е. кандидатите в столицата са най-можещите, най-знаещите и най-представителните сред своите съпартийци, съидейници и сълапачи.
Когато се вгледам, обаче в някои от кандидатите за кмет, неволно се сещам за думите на големият американски президент Роналд Рейгън: „Политиката е втората най-стара професия. Мисля че е много близка до първата”.
Това най-вече важи за кандидатката на управляващите, вечно бягащата от дебати газела Фандъкова, която по същество е назначена от Него, така както са назначени или одобрени всички заемащи по-важни постове в режима. Кукли на конци... А за бившия провален кмет Софиянски, който нагло ни се самопредлага отново, думите на американския президент важат с тройна сила. Част от останалите кандидати пък са комунисти, фашисти, нацисти, откровени шутове, откровени идиоти или всичко това откровено взето накуп.
На този зацапан фон с ясната си визия, диалогичност и интелект изпъква Прошко Прошков, сегашният кмет на район Лозенец избран на предишните избори. Той е част от едно ново поколение политици, които не носят обременеността на по-възрастните си колеги, живели и развивали се професионално през време на комунистическата диктатура. Думите му са разбираеми и в никакъв случай не могат да бъдат вкарани в калъпа на политическия говор. Идеите му за развитието на София са прости, но ефективни. Откритостта на управлението на общината, за която той настоява, отдавна е действителност в повечето нормални страни. Мащабната програма, предлагана от него засяга почти всички свери от живота на софиянци... Но хайде стига, че започнах да звуча като предизборна хроника нещо... А и кой ли пък ти чете предизборни програми по тия ширини?!
Всъщност вече някъде бях писал, че най-важната причина, поради която ще гласувам за Прошко Прошков е, че е издигнат от ДСБ –партия, на която все още вярвам и която стои най-близо до моите възгледи на политическата координатна система. Тази политическа препоръка за кандидат кмета никак не е без значение за мен. Така всъщност избирам Прошков 2 пъти. Един път мажоритарно и един път пропорционално :)
Според някои некомунистически и негерберистки социологически агенции (останаха ли такива?!) Прошков със сигурност, ще стигне на балотаж с Фандъкова. Лошото в случая е, че сините избиратели за пореден път са разколебани. Този път от действията на ръководството на СДС, което провали Синята коалиция за президентските избори, като сключи съюз със стари компрометирани муцуни. И макар че Синята коалиция се запази в София, това до известна степен смути някои от нейните избиратели, което може да изиграе лоша шега на Сините в битката за така лелеяното второ място. Единствената надежда е Прошко да компенсира загубите с личен чар и акъл, каквито той безспорно притежава.
Затова на България й са необходими повече Прошковци в политиката, които постепенно да изтласкат до болка познатите физиономии на заразените с бацила на тоталитаризма стари политици –десни, леви, центристи и никакви.
А защо, ще гласувам за Светослав Витков за президент, мисля, че вече ви разказах :)
Коментари
Публикуване на коментар