Среднощното почистване на паметници и Розовият танк

Е, паметникът на Съветската армия вече е почистен. Цветните герои отстъпиха мястото на сивите и страшни съветски войни, освободили половин Европа от едно робство и докарали й друго. Шареният поглед към света отново отстъпи пред сивата униформеност на общински и държавни бюрократи. И нищо чудно. В България е така от близо 70 години. Тук сивото е на мода, а всеки осмелил се да бъде различен, бързо бива натикван обратно сред стадото от безличностни и аморфни сивкави овци.

Всичко това, разбира се ние си го знаем, но едва ли можем да разберем едно. Защо, по дяволите, почистването беше извършено през нощта, по тайни доби, сякаш се върши нещо престъпно и зловредно?! Ако общинската или държавната администрация, или незнам си `кви си сдружения зя руско-българска дружба имаха моралната увереност, че измиването на боите е нещо правилно, то защо не го извършиха през деня пред погледите на своите съграждани? Така щяше да докажат, че наистина премахват стореното от вандали в името на обществения интерес. Властимащите, обаче явно се уплашиха от собствените си поданици и ги лишиха от възможността да изкажат своето несъгласие с предприетото от тях.

И докато „вандалската” творба стоеше цели три дни на светло пред погледите и усмивките на хиляди хора, законът влезе в сила тихомлъком и потайно под прикритието на нощта, за да постави призори всички нас пред свършен факт.

И докато тук почистваха Паметника на Съветската армия, в Прага върнаха обратно боядисания в розово съветски танк със среден пръст върху му по случай празненствата за 20 годишнината от изтеглянето на съветските войски от Чехословакия.



Поставен през 1945 г. на един оживен площад в Прага за да символизира освобождаването” на страната извършено от Червената армия, тоя танк по-скоро напомняше на чехите и словаците за ужасните събития от Пражката пролет през 69-та, когато руските танкове смазаха наченките на демократично движение в тази горда страна.

През 91-ва Давид Черни (помните го –оня, дето представи България, като тоалетна в една своя творба) боядисва паметника в розово, като слага отгоре му и голям среден пръст –недвусмислен жест към окупатора. Понеже се е и подписал отдолу, Черни е арестуван за кратко за „смущаване на обществения ред”. След няколко дни военните го пребоядисват в традиционния му цвят.



Чехите обаче са свободолюбив народ. 10 дни по-късно танкът отново е в розово. Този път боядисването е извършено от 15 депутати от новия парламент. Накрая общинските власти се отървават от проблема, като преместват танка извън Прага в някакъв музей на военното изкуство.

Сега розовия танк със среден пръст отгоре е отново в Прага, ставайки един от гвоздеите на вече започналите чествания, наречени „Седмица на свободата”.
  
Еххх, има много да се учим от чехите на свобода и достойнство...

Снимки: в. "Дневник" и http://www.oponaops.eu

Коментари