За мъртвите -или добро или нищо” казват старите хора. Явно родните ни медии уважават традициите и където и да погледна тия дни все се натъквам на славословения по адрес на починалия Иван Славков, т.нар. „Бате”.
Славков е емблематична фигура в българския преход, че и преди това и това естествено не може да отрече никой. Въпросът е дали тази емблематика носи положителен или отрицателен нюанс. Сякаш много бързо всички забравиха за скандалите около зетят на диктатора Живков и как журналистите от ВВС го изловиха един хубав ден в крачка, когато Славков беше готов да получи пари срещу подкрепа за кандидатурата на Лондон за провеждане на Олимпийски игри. Тогава безславно го изритаха от МОК, а тук нашата родна прокуратура подхвана разследване срещу... журналистите от ВВС. Така Иван само затвърди широко разпространеното мнение из белите страни, че България е прословуто гнездо на корупцията и продажничеството, а прокуратурата не можа да учуди никого.
Скандалът с ВВС беше едно съвсем естествено развитие на животът на Баткото, превърнал се в глезеник на съдбата, който преди Промените, разчиташе на тъста си Живков, а след тях, на многобройните си храненици, които го подкрепяха, къде от лична изгода, къде от носталгия по миналото, оставяйки го неуместно дълго време начело на полукриминалните и до ден днешен БОК и БФС. Но паметта на българина е ,както знаем, кратка, да не говорим, че понякога липсва въобще.
Паметта на някои от по-старите ни сънародници дава на заето и когато трябва да си припомнят, как след като тъстът му го назначава за шеф на единствената телевизия в България тогава, Иван Славков започва да присъства като консултант или сценарист в почти всички предавания, за някои от които не е чувал дори. Оригинален начин по онова време да точиш държавни пари, за разлика от днес, когато е станал почти банален. Паметта на тия хора зацикля и когато трябва да се сетят, че „идолът” им, продаваше оръжие на размирни ембаргови държави, използвайки най-брутално връзките си като член на МОК.
Или може би никой от тях не се сеща, как скоро след като мутрите го избраха за шеф на БФС през 95-та, по родните терени започнаха да се разхождат футболисти с надписи върху фланелките ВИС, СИК, Мултигруп и прочее.
Както и да е... Днес всичко това е, слава Богу, минало. Притеснителното е, че днес много хора симпатизират на Славков и дори го харесват... А харесването му е, както онова при министър-председателя ни –повърхностно и подчинено на първични архишаблони. Нищо, че Славков бе може би най-известния сред всички бивши управляващи или техни слуги, които не се покаяха до ден днешен, за това което са вършели по онова време. Нещо повече. Той бе и най-кряскащата личност сред тях, опитваща се да подмени човешкия морал и да представи злото, като върховно постижение на доброто.
Това е типично за тези хора, завзели върховете на политическия ни и икономически живот. Те ежедневно измиват съвестта си публично, налагайки на доверчивия до болка български народ етика, морал и светоглед нямащи нищо общо с цивилизацията към която някои си мислим че принадлежим. Някои от тях, дори се опитваха да ни обясняват, как работели всъщност за доброто на Родината си, докато издевателствали над съгражданите си.
Славков Бог ще го съди, но все си мисля, че преди това трябваше да го направи и обществото. Поради простия факт обаче, че тук общество няма, а преобладава меката, аморфна маса от лумпени, хора като Батето, Бойко и Цецо получават овациите на публиката и любовта на зрителите на фарса наречен „България -130 години преход”.
Другата добра новина от тия дни е, че след тайна операция на ЦРУ в Пакистан е застрелян Осама бин Ладен...
Тоя свят взе да става по-справедлив ;)
Текстът е публикуван в брой 413 на вестник Седем
Славков е емблематична фигура в българския преход, че и преди това и това естествено не може да отрече никой. Въпросът е дали тази емблематика носи положителен или отрицателен нюанс. Сякаш много бързо всички забравиха за скандалите около зетят на диктатора Живков и как журналистите от ВВС го изловиха един хубав ден в крачка, когато Славков беше готов да получи пари срещу подкрепа за кандидатурата на Лондон за провеждане на Олимпийски игри. Тогава безславно го изритаха от МОК, а тук нашата родна прокуратура подхвана разследване срещу... журналистите от ВВС. Така Иван само затвърди широко разпространеното мнение из белите страни, че България е прословуто гнездо на корупцията и продажничеството, а прокуратурата не можа да учуди никого.
Скандалът с ВВС беше едно съвсем естествено развитие на животът на Баткото, превърнал се в глезеник на съдбата, който преди Промените, разчиташе на тъста си Живков, а след тях, на многобройните си храненици, които го подкрепяха, къде от лична изгода, къде от носталгия по миналото, оставяйки го неуместно дълго време начело на полукриминалните и до ден днешен БОК и БФС. Но паметта на българина е ,както знаем, кратка, да не говорим, че понякога липсва въобще.
Паметта на някои от по-старите ни сънародници дава на заето и когато трябва да си припомнят, как след като тъстът му го назначава за шеф на единствената телевизия в България тогава, Иван Славков започва да присъства като консултант или сценарист в почти всички предавания, за някои от които не е чувал дори. Оригинален начин по онова време да точиш държавни пари, за разлика от днес, когато е станал почти банален. Паметта на тия хора зацикля и когато трябва да се сетят, че „идолът” им, продаваше оръжие на размирни ембаргови държави, използвайки най-брутално връзките си като член на МОК.
Или може би никой от тях не се сеща, как скоро след като мутрите го избраха за шеф на БФС през 95-та, по родните терени започнаха да се разхождат футболисти с надписи върху фланелките ВИС, СИК, Мултигруп и прочее.
Както и да е... Днес всичко това е, слава Богу, минало. Притеснителното е, че днес много хора симпатизират на Славков и дори го харесват... А харесването му е, както онова при министър-председателя ни –повърхностно и подчинено на първични архишаблони. Нищо, че Славков бе може би най-известния сред всички бивши управляващи или техни слуги, които не се покаяха до ден днешен, за това което са вършели по онова време. Нещо повече. Той бе и най-кряскащата личност сред тях, опитваща се да подмени човешкия морал и да представи злото, като върховно постижение на доброто.
Това е типично за тези хора, завзели върховете на политическия ни и икономически живот. Те ежедневно измиват съвестта си публично, налагайки на доверчивия до болка български народ етика, морал и светоглед нямащи нищо общо с цивилизацията към която някои си мислим че принадлежим. Някои от тях, дори се опитваха да ни обясняват, как работели всъщност за доброто на Родината си, докато издевателствали над съгражданите си.
Славков Бог ще го съди, но все си мисля, че преди това трябваше да го направи и обществото. Поради простия факт обаче, че тук общество няма, а преобладава меката, аморфна маса от лумпени, хора като Батето, Бойко и Цецо получават овациите на публиката и любовта на зрителите на фарса наречен „България -130 години преход”.
Другата добра новина от тия дни е, че след тайна операция на ЦРУ в Пакистан е застрелян Осама бин Ладен...
Тоя свят взе да става по-справедлив ;)
Текстът е публикуван в брой 413 на вестник Седем
Коментари
Публикуване на коментар