Как политическата ни класа се подигра отново с нас

Уважението е съществено звено в общуването между хората. Без уважение няма диалог, няма нормални отношения, няма любов. Бе въобще няма нищо добро. Всеки иска към него да се отнасят с уважение, дори последното пиянде, когато заплитайки крака и език пита с надежда: Ти мене уважаваш ли ме?

От десетките социологически изследвания, пък и от кръчми, кафенета, градинки и седенки (виртуални или не) отдавна е станало ясно, че българинът не уважава политиците си. Ама никак не ги уважава. Дори самата дума „политик“ отдавна е навлязла във всекидневния ни език със значение на нещо лошо и недостойно и се припокрива в смислово значение с други такива като лъжец, педал, лайнар, скръндза, охлюФ, мазник, бастун и прочее и прочее.

Чувствата обаче са взаимни и това едва ли е изненада за някого. Отдавна е ясно на всички ни, че българският политик не уважава своите избиратели, дори гледа с насмешка на тях и целенасочено работи против тях. Това е видно от хилядите действия на парламенти и правителства през последните 140 години, докарали ни до положението да сме вечния последен в Европа. Дори и онези държавни люде, които са опитвали да направят нещо смислено и полезно за тая окаяна държава, подозирам, че не са уважавали избирателите си. А защо, това е тема за друг разговор.

Последният пример за неуважително отношение към избирателите е фактът, че днес, стотина дни преди изборитеq нито една основна политическа сила не е обявила все още предложенията си за президент и вицепрезидент. Очертава се изборите да бъдат в края на октомври или началото на ноември и ако партиите са решили да ни запознаят със своите кандидати през септември, след ваканцията си, то това ще е една нечувана наглост, която ще говори само за едно – българските политици не вярват в системата на представителната демокрация и всячески се мъчат да я омаловажат, за да може свободно да осъществяват властта си чрез извънсистемни задкулисни решения.

Всички дочуваме за водени в момента преговори между различни политически сили за издигане на общи кандидати, но информацията за това е както винаги дефицитна, да не кажа класифицирана. Това, естествено, е още една обида към електоралните единици, на които накрая всяка партия ще посочи кандидата си някак между другото и уморено.

Не може да си голяма партия и да държиш симпатизантите си в неведение, кой ще е твоят кандидат за президент само 100 дни преди изборите! По този начин ги обиждаш и едва ли не им заявяваш, че не се интересуваш от тяхното мнение. Така неволно разкриваш, че ще участваш в тези избори с голяма неохота и едва ли не с отегчение.

Да, в последният месец-два, политиците категорично излъчват едно нежелание да се говори за президентските избори и кандидатите за тях. Общото впечатление е, че всички те са хванати от някакъв предизборен запек и така им е добре. Т.е. мъчат се от запека, вижда се, но иначе ще се мъчат повече. Накрая ще участват не заради състезанието, а на олимпийски принцип, някак вяло, но вътрешно облекчили се.

На фона на такива чудности на българската политика ясните и принципни позиции биват замествани от слухове. Говори се, че ГЕРБ може да подкрепи кандидат на БСП, в замяна на позитански отказ от предсрочни избори. Имало и вероятност за обратния вариант – БСП и ДПС щели да подкрепят „приемлив“ кандидат на ГЕРБ срещу ангажимент от страна на Примиера за затопляне на отношенията с Русия. Патриотите и ВМРО пък били на път да се хванат за гушите, Сидеров чакал инструкции от Москва, амя тя вече не го обичала толкоз… ДПС искали от БСП свой кандидат за вицепрезидент в замяна на подкрепа от своя страна за кандидата на червените.

Така е… Когато политиците саботират демокрацията, избуяват слуховете. Нищо, че накрая някой от тях ще се окажат верни. Никой няма да им обърне внимание. Или почти никой, ама този почти никой може спокойно да се пренебрегне...

Всички тези пазарлъци, преговори и надцаквания, трябваше да започнат поне преди два-три месеца, за да можеше кандидатите вече да се знаят и да заявят своите виждания в общественото пространство, а не свестните граждани да тънат в неведение и въпросителни. Но знаем, че всяко нещо в тази държава става в последния момент по стара ориенталска традиция и че при нас май е по-добре политическите решения да не се случват никога, отколкото късно.

Юрий Александров

Коментари

  1. Точно така. Безкрайна наглост и високомерие!

    ОтговорИзтриване
  2. Да, сящаш ние, електоралните единици, не съществуваме

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар