С предстоящите избори за Президент на Републиката май всичко най-после ще си дойде на мястото в тая държава. След 117 народни представители на конци, след Председател на Народното събрание на конци, след кметица на конци, след общински съветници на конци сега май ще се сдобием и с Президент и Вицепрезидент на конци. Идеално за оня, дето дърпа конците, но неприемливо за всички нас. Пардон, всички нас, които не изпитваме симпатии към ГЕРБ.
За съжаление и на тези избори се очертава гласуващите за ГЕРБ да са мнозинство. Те не са притеснени от милиционерщината, вождизма, чалгарията, простотията, демагогията, репонщината, мутризма и двуличието на управляващата партия. Те не са възмутени от миналото на Вожда си, нито от връзките му със съмнителни субекти. Те не са ядосани от агентите и служителите на бившата ДС в листите им, нито от откровеното покровителстване на определени криминално-икономически кръгове...
Много от тях са откровени антикомунисти, но какъв антикомунизъм търсят при човека, който напусна работата си, за да не напусне БКП? Какъв антикомунизъм очакват от бивши милиционери и агенти на тоталитарната власт или от онези, които ходеха да стрелят по хората, само защото не искаха да си сменят имената? Какво демократично чувство очакват от мутри, които разбират само езика на силата, но не и силата на езика?
Макар, че кандидатите за държавен глава са много, всъщност изборът не е голям. Дори, бих казал, никакъв. Затова ще подкрепя Светослав Витков, ей така заради хубавата форма на главата му. Не си правя илюзии обаче, че той ще стигне до балотаж, камо ли да победи. Накрая, на балотажа, аз ще се окажа пред една още по-невъзможна дилема –да избирам между милиционерщината и комунизма. Е, накрая ще избера милиционерщината, но с голямо отвращение.
В родната ми София, обаче нещата не стоят толкова зле. Там Прошко Прошков има наистина шанс да стигне до балотаж с Йорданка Фандъкова и най-сетне да среже за всеобщо облекчение конците на кметицата. Аз, като уважаващ себе си човек, естествено ще го подкрепя, защото не бих искал да видя начело на родния си град отново кукла на конци или пък не дай си Боже комунист.
Това обаче ще е слаба утеха, защото останалите марионетки ще си останат по местата и даже ще се увеличат с един Президент, един Вицепрезидент минимум...
Докато някой ден някой не оплете конците и не се наложи да ги разрязваме, като някой гордиев възел с нещо повече от ножица. Ама що трябва да е късно, когато може да е навреме. С ножицата наречена „бюлетина”. Стига и на изборите някой да не им дърпа конците... Че тогава сме я втасали!
На карикатурата попаднах във фейса на Ангел Станоев :)))
Коментари
Публикуване на коментар