Светослав Витков –мощна струя оптимизъм в смърдящия кенеф на българската политика

На тези поредни избори за президент на Републиката на българския избирател му се самопредлага за кой ли пореден път едно множество от екземпляри, наречени кандидат-президенти. Те се опитват да грабнат вниманието ни и да спечелят сърцата ни с многобройни позволени и непозволени прийоми, методи, будалканици и чисти лъжи.

Те обаче са същите до болка познати ни стари мутри, които нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Дори и новите лица сред тях звучат сякаш са дошли от зората на Прехода. Нали сте ги слушали, когато се срещат с избиратели или ги „показват” по телевизията? Превключват на някакъв новоговор, тъй далечен от нормалния човешки език, че трудно можем, ние останалите, да ги разберем. Разбира се в Новоговора на политиците съществуват различни подвидове, които се отличават съществено един от друг, като например бойкоговор, воленоговор, куноговор, гоцеговор, янеговор, шибанговор и т. и т.н.

За разлика от миналите избори за Президент преди 5 години, когато се явиха 7 двойки кандидати, днес мераклиите са 18х2. Бомбастичното увеличение на бройката говори или за необичайни слънчеви изригвания в последните месеци или за закриването на редица Психиатрични заведения, вследствие от икономиите наложени от министър Дянков. А може и за двете.

И наистина, ако се вгледаме в кандидатите ще видим, че те са един безподобен тюрлюгювеч от откровени психопати, агенти на ДС, фалирали банкери, кукли на конци, мафиоти, певици, артисти, Сульо и Пульо.

Във вонящия кенеф на българската политика обаче, мощна струя оптимизъм вкарва напоследък лицето Светослав Витков. И то не толкова с неразбрания си понякога хумор или с откровено отиващите му просташки шеги, а с това, че той говори на разбираем за повечето хора език.

Оказва се, че просташкият език на Светльо е по-разбираем и близък за българина, отколкото увъртените нищо незначещи приказки на повечето ни политици. Разбира се това с близкия до хората език бе поставено още преди време, когато Бойко Борисов се втурна в политиката и успя да повлече сума ти народ след себе си с език, така впечатляваш обърканите хорица. Но ако трябва да сравняваме двамата, то Светльо направо е титан на мисълта в сравнение с Бойко и когато поиска може да говори сериозно. Но откъде ли ми хрумна тази съпоставка...

Друго безспорно достойнство на Светльо е, че не е омазан до ушите с политически лайна и не е част от политическата ни класа, която се е оплела като свински черва в една безподобна плетеница от връзки, интереси, слагачества, подлизурства и навеждания в лошия смисъл на думата.

Още един важен плюс на кандидата за президент Витков е че той пие. В смисъл употребява алкохол. Не боза! Защото има много истина и изстрадана мъдрост в думите на Достоевски, че всички, които не пият, са или болни, или подлеци. Пък аз не искам някой подлец да ми се падне за президент.

И не на последно място по важност е, че със Светльо сме една зодия, а ми е и набор –и двамата сме от изгубеното поколение на Прехода, което прекара най-силните 20 години от живота си в една страна обхваната от икономическа, криминална, духовна и мозъчна криза. Иначе лицето си има и недостатъци, например. Хулиган, пънкар, лют, гледа лошо и изглежда подозрително.

С всичките си минуси обаче Светльо явно е човекът, който трябва да обере протестния вот на тези избори, за да може политическата ни класа най-сетне да се стресне поне за няколко дни. А ние, обикновените, да понапомпаме самочувствие, показвайки че и от нас нещо зависи.

После, ако вземе Витков да спечели, тогава ще му мислим, как да го накараме да облече костюм ... но това е тема на друг разговор :)

А защо ще гласувам за Прошко Прошков за кмет на София, ще ви разкажа следващия път. Макар че един път вече май започнах...

Коментари