До ден днешен помня онзи черен септември през 1989 г, когато влязох в комунистическата казарма. Тогава пред себе си виждах единствено две години робство в униформа, а след това живот в диктатура без свобода, без елементарни човешки права, със затворени граници, където убиваха българите и с унижаваща човешкото достойнство московска сатрапска власт.
Но само два месеца след това, за моя изненада, историята пое по друг път и сега, връщайки се назад си давам сметка, в какви забележителни времена съм живял и живея:
- На 18 години видях, как комунистическата държава се срути.
- Бях на 33 години, когато България стана член на НАТО.
- 35 годишен посрещнах Новата година като гражданин на Европейския съюз.
- На 53 родината ми стана част от Шенгенското пространство.
- И сега, на 54, живея вече в страна, която има обща парична единица с такива държави като Германия, Франция, Италия, Испания...
Сега се питам, дали ако днес мога да се върна назад във времето през 1989-та и се срещна с онзи начумерен тинейджър, стоящ на прага на военното поделение в Казанлък и му кажа, че всички тези неща някой ден ще се случат през живота му, той дали щеше да ми повярва!?
Публикувано и в профила ми във Фейсбук:
https://www.facebook.com/photo?fbid=26044025135182231&set=a.678322995512461

Коментари
Публикуване на коментар