България се връща към XIX век с предмета религия в държавните училища

Както е тръгнало, скоро енорийските православни свещеници и местни мюсюлмански имами ще нахлуят в държавните светски български училища (издържани с данъците на всички български граждани от най-различни деноминации), за да учат децата на традиционна религия и така да ги превърнат в „добри хора“. Само не знам, дали сутрин учебните занятия ще започват с молитва и как децата от първи клас ще бъдат разделяни по различни стаи на традиционно православни (по Конституция), старообредници, католици, протестанти, сунити, шиити, евреи, пастафарианци, будисти, сатанисти или обикновени атеисти? Та нима те могат да разберат тези разлики в своята възраст?!

Псевдо религиозните „консерватори“ у нас, които предлагат това днес, явно не си направили историческите изводи, че почти 16 века християнско религиозно образование в Европа не доведоха този континент да бъде населен главно от добри хора. Напротив – най-кървавите войни и кланета в европейската история бяха извършени от индивиди, които като малки са изучавали християнски катехизис и сутрин са си казвали молитвите, а после, окрилени от своя бог, и в името на този бог, са извършвали отвратителни деяния.

Всичките тия политици и обществени фигури в България, които подхванаха, като по команда, въвеждането на предмет „Религия и добродетели“ напоследък, са просто едни нещастни хорица, които търсят одобрението на мнозинството от неуки българи, за да се представят пред тях, като много свестни, патриотични и религиозни.

Те дори не разбират, че религиозната вяра е личностно и съкровено изживяване, докосващо човешкото сърце, и именно заради това тя не може да бъде предмет на държавна политика. Тя може да се предава в семейството, но през XXI век, всеки пораснал индивид над около 16 години сам си избира, дали да вярва и в какво да вярва, въпреки ксенофобските близкоизточни аврамистични монотеистични религии, които ни заявяват, че друг бог, освен техния, няма...

А Доброто -то съществува още преди Христос и Мохамед...

Ю. Александров