За българите и свободния свят


Наглед е учудващо, че България за пореден път през своята история е поставена пред цивилизационен избор. Изборът между свободния Запад и деспотичния Изток. И това след един микроскопичен исторически период от време, стартирал преди години, когато тя категорично го направи вече два пъти с влизането си в НАТО и ЕС.

Това, че трябва да избираме отново, разбира се, се случи единствено, защото едно лице с име Слави се почуства отново обиден, като едно дете, и оттегли марионетките си от правителството и парламента, някои от които пък се оказа, че са по-големи мъже дори и от него, напускайки измислената му партия. Тия последните, да ме извиняват, но надявам се да са си взели поука, че в политиката е отвратително да следваш някой, който целенасочено не иска да се позиционира по оста дясно-ляво, а само бълва популизъм -това не може да е партията на един честен политик.

Аз, лаика в политиката, го разбрах още когато някакви хора се събраха около тоя човек с мисълта да направят уж нещо добро за България. И въобще ужасно малко са партиите в България, които са обединени около идеи и политики, а не около титаничното его на своите вождове. Мога да изброя: ГЕРБ, ИТН, ДПС, Възраждане... Това навярно е така, заради полуобразования електорат, но това е друга тема.

Остава да се чудим, защо лидерът на това поредно вождистко образувание в политическия ни живот стори това точно в момент, когато една тиранична руска империя на изток отново е подхванала да руши установените европейски граници, посредством военна сила, и чрез това си действие тя застрашава независимостта и на страната ни и на всички други държави в Източна Европа. Дали Трифонов е част от руската пета колона или просто е поредния български невзрачен политик без визия, аз не мога да определя и това е по-скоро дъвка за политическите ни коментатори, които колкото и да я дъвчат по телевизионните студия едва ли ще надуят някакъв сензациозен балон от нея...

Ясно е, че реформите ще спрат, защото правителството няма да има мнозинство и ще зависи от гласовете на ИТН. Ако обаче искаме да вземем някаква страна в битката между доброто и злото в света момента, аз по-скоро бих предпочел едно ново правителство в рамките на настоящето Народно събрание, което защитава външната ни политика, а не наливането на пари в най-различни вътрешни сфери.

С риск да бъда оплют от съидейниците си, такова едно временно правителство може да бъде съставено единствено от ПП, ДБ и ГЕРБ и то чрез преговори, които го превръщат в програмно, поне за външната ни политика и до някаква степен за бюджета. Просто България трябва да реши два външни проблема, които са по-належащи от вътрешните, но народонаселението не схваща това:

1. Път за Северна Македония за ЕС, най-малкото, че със стопирането на тази държава за членството ѝ в Европа България се превърна за пореден път в своята история в една изолирана страна не само на Запад, но и на Балканите. В момента висши албанци и македонци псуват държавата ни, а пък сърбите за пореден път се прикоткоха към тях, в опит за образуване на някакво икономическо обраувание водено от тях и майка им Русия, което ще е антибългарско в своето съществувание... А гърците и румънците ни гледат като последните диви балканци на Балканите... Явно най-малко образования народ в Европа си иска това, което са го учили в училище и в непросветените му семейства. Див и балкански национализъм...

2. Колкото и западните страни да изпращат нови оръжия на Украйна, повечето от мунициите, които Военните Сили на Украйна все още ползват, се произвеждат и в България. Отказът да изпращаме снаряди и патрони от наша страна на ония, които се защитават от империята на Злото е може би едно от най-недостойните неща, които България е извършвала в своята история.

После ще говорим за реформите...

Ю. Александров

Коментари