08.07.2021
Рим
Тук съм пред великолепно реставрирания Ara Pacis (Олтар на мира) в едноименния музей.
Достъпът до него се осъществяваше само с предварителна онлайн резервация с определен точен час за влизане, явно с цел избягването на струпвания от хора съгласно малоумните противоепидемични мерки по това време, в което нямаше особен смисъл предвид това, че за единия час докато бях вътре мястото едва ли беше посетено от повече от пет души. Същото се отнасяше и за останалите музеи. Всъщност това ми беше най-тегавото по време на тазгодишното ми посещение в Рим, защото не обичам предварително подготвените графици, освен ако времето не ме притиска. Тогава се превръщам в стегнат и непоносим дори за себе си псевдогерманец... Но тогава бях отишъл за 5 дни, а за обектите, които исках да посетя щяха да ми стигнат три. За това онлайн резервациите ги бях насрочил за ранни часове, за да мога да си летя после като волна птичка накъдето ми хрумне. Но за какво говорех? А, да, за Олтара на Мира...
Цялото това изящно чудо на архитектурата и изкуството е построено по нареждане на Октавиан Август преди повече от 2000 години, а после, през 1938 г, е възстановено по нареждане на друг един тиранин -Мусолини. Отгоре е издигната преобладаващо стъклена сграда, която да го запази от капризите на времето, но и да позволява достъпа на дневна светлина до древната постройка.
Разбира се реставрацията е изпълнена без възстановяване на оригиналните цветове по нея. По времето на Август олтарът навярно е изглеждал, както на втората снимка. За интересните барелефи по неговите външни стени няма да ви говоря, защото съм сигурен, че ще ви досадя и отегча...
На третата снимка пък се вижда макет, който ни представя част от почти пустото Марсово поле по онова време, за разлика от днешния презастроен и кипящ от живот район на града и за разлика дори от сто години след построяването на олтара, когато полето се превръща в пълнокръвна част от Древен Рим.
В горния ляв ъгъл на същата снимка може да видите една кака, която стои на входа на музея и държи в ръката си не пистолет от Стар Трек, а термометър, който насочваше към челото на всеки минаващ покрай нея, явно с цел да развали настроението на всеки посетител :)
После, когато излязох, се опитах нахално да вляза в близкия Мавзолей на Август без предварителна резервация, но на входа едно момче категорично ми забрани, въпреки, че като гледах отпред желаещи нямаше никакви. Интересни са станали италианците. Тая ковид истерия ги е превърнала в доста дисциплинирани хора. Което не знам за добро ли е или за лошо...
Ю. Александров
Коментари
Публикуване на коментар