Но не за това искам да говоря тук, а за впечатленията си от летищата. От двете излитания и двете кацания от/до Терминал 2 на Летище София и летище Чампино в Рим.
Първо Ryanair ми скъса нервите преди двата излитащи полета с изпращани час по час имейли, в които авиокомпанията ме алармираше, че трябва 48 часа преди кацането да си направя тест за Ковид 19. Аз естествено не им повярвах, но повярвах на сайта на италианското министерство на здравеопазването, което казваше, че ако имам зелен сертификат за завършена ваксина одобрена от ЕС, то мога да вляза в Италия без тест. Освен това от Ryanair ме накараха да кача ЕС сертификата си на специално място в техния сайт за отиване и връщане с цел уж собственото ми улесняване при пресичането на границата и един формуляр, който важи само за вход в Италия от целия ЕС в момента, в който се описва на дълго и широко постоянният ми адрес в България, адресът където ще отседна и лицето за контакт, ако случайно взема да се гътна от сполетял ме пореден Ковид... И някаква декларация, която подписах без въобще да я чета.
На тръгване от София понечих да се кача по ескалатора към физическата проверка, понеже нямах багаж за чекиране, но оттам едно любезно момиче зад гишето ми обяви, че трябвало да се върна и първо да се редя на опашката за чекиране на багаж от Ryanair и от там да ми дадат някакъв печат, който удостоверявал незнам си какво си. Нищо, че предварително съм качил онлайн всички документи, които се изискват от мен. Е, наредих се и тогава за пореден път разбрах, че българите въобще не признават някаква елементарна санитарна дистанция. Докато спазвах разстояние от 1,5- 2 метра от хората пред мен, нашенците зад мен ми дишаха буквално зад врата. Накрая, като се обърнах назад и им казах, че не е хубаво така, ме изгледаха някак изненадано и с едни такива питащи погледи...
В самолетът пък един тип изпадна в истерия от това, че човекът на мястото до него не носел маска и за малко да отложат полета, защото се дереше с пълно гърло и отказваше да седне на мястото си. Е накрая му намериха друго и той постепенно утихна.
Същото се получи с българите на паспортната проверка на Чампино. Бутат се един друг, като някакво стадо, сякаш като се долепят до хората пред тях, ще стигнат по-бързо до изхода.
След изхода си отдъхнах някак от цялата блъсканица и се наредих на гишето Инфо пойнт, откъдето трябваше да си взема картите „Рома Пас“, които ми дават свободен транспорт и безплатни или намалени входове в музеи. Тогава усетих, че една двойка пак стои на педя зад мен, въпреки червените огромни точки по пода, на които пишеше: Моля изчакайте реда си тук“. Е, накрая след около две минути заговориха на български... и всичко ми стана ясно. От другата страна на съседното гише се редяха пак някакви сънародници, които пък ме пресираха яко от отляво пак на педя-две от мен...
По обратния път, докато чаках пред изход В1 на малкото летище Чампино полета за България, неспазването на дистанция от страна на сънародниците ми стана такова, че накрая дойде полиция, и то след няколко предупреждения по високоговорителите. Тук ми се получи някакво дежавю от 2019 г., когато пак дойде полиция в летището в Неапол, когато нямаше ковид мерки, но пък българите се бяха втурнали в атака, без да спазват входовете за приорити и нон приорити, създавайки неприятна булгаристанска гмеж. В самолета пък българи и италианци масово взеха да сядат където им падне и това създаде един омагьосан кръг от препиращи се помежду си и със бордния персонал виновни и невиновни индивиди. Е успяхме да излетим с 40 мин. закъснение...
Накрая при завръщането ми на летище София всичко беше наред, но пък някакви любезни лели след паспортната проверка изискваха от всички ни да покажем Сертификат, което пак ме наведе на въпроса, защо бях принуден да качвам на сайта на авиокомпанията този документ, след като си го имам на телефона? И отново неприятна блъсканица...
С една дума ми се потвърдиха някои прастари наблюдения, че когато българинът се реди по опашки, той масово не спазва елементарна дистанция от околните, независимо дали е на опашка за хляб или на проверка в летище. Защото дистанцията от околния човек би трябвало да е най-вече знак на уважение към него, а не точно някакъв страх от зараза...
Ю. Александров
Въобще не се замисляш каква трагедия и ужас ще настане ако някой тарикат те пререди на опашката.
ОтговорИзтриванеТова е по-страшно и от ковид-а.