Поредни срещи из територията: Лакатник

Тия дни бях из селцата около Гара Лакатник и разбрах много неща. След дълъг пешеходен преход спрях пред хоремага в с. Миланово да изпия две бири, но още на десетата минута до мен седнаха три бабички. Не се изненадах. То това си е някаква традиция при мен. Където и да седна в малко селце из Родината от някъде моменталически се материализират няколко баби и присядат на масата ми, за да си почешат езика с новия елемент.

Та от първата разбрах, че пенсията ѝ е 250 лв, но заедно с „бойковите, Господ да го благослови“ вече били 300. От втората научих, че внучката ѝ щяла да си идва от Америка, за да си прави зъбите у нас, но иначе тя била много добре там и пак щяла да се връща, а от третата, че обичала много тоник, ама само от оригиналния и че после щяла да ходи да си вземе сирене, щото и него много обичала. Освен това разбрах и, че току що били взели пенсии, което обясняваше еуфоричното им бабешко настроение

На другия ден, горе в селото Лакатник, пред тамошния хоремаг нямаше хора, но разбрах от магазинерката, докато пушеше цигара след цигара, че била на 66 години, имала астма, не вярвала в Ковид 19 и мъжът ѝ имал простата и херния. После затвори магазина точно навреме, щото почивала от дванайсе до пет. Преди това ми заяви, че нямало предприемчиви хора по тия места, докато гледах рушещите се къщи наоколо.

Още един ден по късно стигнах в с. Губислав. Там на входа на селото срещнах трима дядковци, които седяха в една 50 годишна Уазка със замъглени стъкла под дъжда и се опитваха да ме видят, излезли като от филм на Кустурица. Поздравих ги, подминах ги, но понеже шибания дъжд се усили, се върнах в началото на селото и се настаних под подобието между спирка и заслон. И докато си сушех дрехите на гредите, тримата дядки от колата довтасаха. Заседнали под навеса, първият ми обясни, как точно трябва да си изрязвам пръста с нож, когато ме ужили стършел, вторият пък се чудеше, дали козата му се е окозила, а третия само мълчеше многозначително... Накрая първия ми каза, че в селото имало магазин, но магазинерка нямало, щото идвала само в четвъртък... ако съм искал да чакам. А беше петък...
Тъй че поех към добрата стара градска цивилизация, въпреки лошото време

Юрий Александров

Коментари

  1. Юрий,хубаво руско име.Какво да очакваш от такъв,освен глупости и простотии.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дюд, що ли като чета филипиките ти, в личен план ме избива на асоциации с добреизвестния ни Алеков герой...

      Изтриване

Публикуване на коментар