Направило ли ви е впечатление, че има хора, които са ужасно обидчиви? Повечето от този тип индивиди, след като изпият 3-4 по сто в някоя квартална или селска кръчма, накрая почват да питат настойчиво околните: „Бе ти мене уважаваш ли ме?“ И, ако кажете нещо различно от „да“, ви скачат на бой или най-малкото се сърдят поне, докато не изтрезнеят.
Така е и с тия избрани и неизбрани Вождове по света, които щом се почувстват обидени от някого, са способни да му нанесат много неприятни неща, яхнали силата на контролираната от тях Държава. Обикновено те започват да бълват заплахи към съгражданите си чрез контролираните от тях медии, да налагат глоби, да затварят хора, да ги разстрелват или просто да ги репресират чрез органите на държавата, отдавна превзети от техните слуги. Естествено в зависимост от степента им на шибана тираничност. Или на самовлюбеността им.
Именно по тия обидчиви реакции на лидерите им, може да се разбере степента на цивилизоваността на нациите. Защото Диктаторът обикновено няма чувство за хумор, няма поносимост към различното мнение и неистово желае всички да го обичат. И ако това не се случи, той си отмъщава. Или, ако се намира в Европейска България, чупи стойки, като някаква наранена девойка. А такива хора никоя уважаваща себе си нация не може да понесе.
Днес в Северна Корея и Китай разстрелват критикуващите Вожда от раз, в Русия ги тровят, затварят или им налагат глоби, във Венесуела ги гонят или ги претрепват по тъмните улички, в Иран и Саудитска Арабия ги бесят или режат главите им, а в Турция европейски мислещите граждани са подложени на невиждан съдебен и полицейски терор. И всичко това е защото някои хора са казали нещо против Главата на Властта, който обикновено и винаги се припознава с Държавата. Т. е. „Държавата, това съм аз“! Щом критикуваш Държавата, значи критикуваш Лидера ѝ или щом критикуваш Лидера ѝ, значи критикуваш Държавата.
Така и в провинциална балканска България министър председателят се обиди наскоро на гражданите, че не го обичат вече, врътна се, напусна столицата, и тръгна по села и паланки да търси подкрепа от „народа“ като един същински Че Гевара. Нещо повече -неговите слуги обявиха, че гражданите, които протестират, срещу Него, протестират срещу България. А този отвратителен начин на мислене не е по-различен от мисленето на някой китайски император, османски падишах, руски цар, персийски шах или саудитски крал.
Въобще обидчивостта е присъща на онези нарцистични хора успели, по един или друг начин, да се доберат до върховете на властта. Днес те сякаш са дошли директно от тъмните периоди на човешката история и неистово се опитват да наложат мухлясалия си светоглед, бил той ислямистки, национал-популистки, комунистически, фашистки или просто корпоративен на своите поданици.
През 20 век имаше доста примери за обидчиви тирани които едва не унищожиха свободата по света като Мусолини, Сталин, Хитлер, Франко, Мао дзе Дун, Хо Ши Мин, Фидел Кастро, Пиночет...
В 21 век, за почуда на някои, които побързаха да обявят „края на историята“ вече виждаме и техните все така обидчиви мачистки наследници: Путин, Ердоган, Мадуро, Болсонаро, Сиси, малкия Асад, Илхам Алиев, Дуерте, Си Дзинпин, а за още по-голяма учуда такива подобни кандидат-нарцисисти се появяват дори в Европейския съюз -Виктор Орбан, Бойко Борисов и още няколко тръгнали по техния път във вътрешноконтинентална изостанала Източна Европа.
А последните примери само ни нашепват, какво ни чака отново в един нов популистки свят, в който масата от населението все повече се възхищава на обидчивите си вождове-мъжкари, в отчаяно търсене на все така липсващите истински демократични лидери, които работят тихо за обществото, а не се тупат в гърдите като някаква африканска горила.
Юрий Александров
Коментари
Публикуване на коментар