Демократомера ми се счупи

Думи на Вили Лилков: „От Йорданка Фандъкова научих как с умение и такт човек може да решава големите въпроси. Един от проблемите на българската политика е, че голям процент от нашите политици не се развиват. Г-жа Йорданка Фандъкова е от политиците, които се развиват.“

Честито. Поредното добре познато лице в дясното пространство премина в лагера на ГЕРБ. Предполагах, още когато той се оттегли от листите на ДБ, че ще изскочи някъде на друго политическо място и ето на, изскочи, да му се не знае. Тъжното е, че съм гласувал за този човек, и въобще много разочарования ми се натрупаха през последните години откъм „десните“. Няма да ги изброявам тук, че ще трябва да изпиша списък с големината на средно голямо българско село. Почти всяко име в тоя списък е разочарование, което съм изстрадал като съвестен гласоподавател, като поредния прецакан и излъган да гласува за някой, който после се оказва, че не е точно това, за което се е представял.

Винаги съм си мислел, и съм бил даже горд с това, че имам някакъв вграден вътрешен „демократомер“ в себе си, така да се каже, и съм бил способен да различавам истинските демократи от онези, които се преструват на такива. Обаче не! Демократомера ми се счупи вече окончателно! Дори си давам сметка, че всъщност е бил повреден от доста време от магнитните аномалии на т. нар. „дясна политика“ в България, че и в Европа, които постепенно започнаха да приличат на все по-леви.

И понеже програмите на кандидатите за кмет на София на тези избори се припокриват в общи линии, достигайки нови висоти на нищоговорене, се замислих, какво не искам от тях, а не какво искам, опазил ме Бог. Не искам принудителното отчуждаване на частни терени (да не го нарека национализация), нито задължаването на частни лица да осигуряват общински детски градини в собствените си строящи се сгради. Нито пък общината да въвежда скъпи зелени източници на енергия, които само ще оскъпят живота ни във всеки един аспект, поне докато тази технология не излезе поне наистина икономически изгодна. Не искам светофари с копчета, затрудняващи пешеходците. Не искам и прекалено чист град, нито прекалено мръсен, а точно толкова чист колкото позволяват парите събрани от местни данъци. Не искам градът ми да заприлича на това, което не е. Не искам увеличаване на местните данъци за финансиране на грандомански идеи. Елементарни неща не искам, не е много.

За това, може би, ще гласувам за последен път в живота си на местни избори, защото вече не знам, кой от моите днешни избраници утре ще реши да се изметне отново но 180 градуса и да ме ядоса за пореден път и така да ме накара да се чувствам отново гузно. А се и уморих вече.

Та, понеже съм дал дума, пък и популистомера ми все още работи, на 27-ми ще си дам гласа за най-малкото зло и ще се съсредоточа върху собственото си щастие, някъде далеч оттук...

Юрий Александров

https://gledam.blogspot.com/