Най-лошото е, че вече не реагирам с онзи бурен смях на илитератските изстъпления на председателя на Министерски съвет на Републиката Бойко Борисов, както го правех преди 10 години. В началото се чудех, как репортерите му задават някакви тъпи въпроси, и след като получат дежурния потресаващ и еднакво тъп отговор, не задават втори доуточняващ такъв, а само кимат в някакъв ступор. Но пък се смеех... Бойко ми беше като един вид естествен заместител на цирк дю Солей и Шоуто на Слави в едно. И някакъв вид отдушник. Вече обаче не се смея.
Дадох си сметката, че коефициентът на интелигентност на министър-председателя ни и този на повечето репортери се върти около едно число около средата на стоте. Затова те добре се разбират и осъществяват един вид своя си някаква специална комуникация, която вече не мога да разчета, колкото и да се опитвам. С няколко думи, нагодили са се един към друг до съвършенство. Бащицата пуска някакъв дървен лаф, а журналистите се смеят. Което пък го въодушевява да пуска още и още и още такива дървени лафове, защото има, кой да му се смее. Но някак подлизурски да му се смее, не с оня разкъсващ и бичуващ смях на Радой, а с оня угодническия, разликата между които човекът от Банкя е неспособен да осмисли по обясними причини.
И не, не е вината само в Бойко за целия тоя унижаващ нацията ни държавен цирк, а на и ония негови избиратели, които припознаха в него себе си, или най-малкото си помислиха, че е безопасен. А той не е хич безопасен, нищо че пуска лафове и се хили подобно на ментора си, диктаторът Живков. Затова всичките протести напоследък трябва да са насочени срещу режима на Бойко, а не да си играем и да парираме неговите опити (някои от тях успешни) за превзимане на Държавата -Главната прокуратура, Специализираната прокуратура, Народното събрание, Висшия Съдебен съвет, няколко важни комисии, Конституционния съд и почти всяка една община по места.
Коментари
Публикуване на коментар