Страданията и радостите на Гошо Фатмака преди девети май

В пет следобед Гошо Фатмака седеше пред монитора и замислено се чешеше през равни интервали от време по главата и лявата топка. От четири часа вече не беше писал статус във Фейсбук и този неприятен факт беше на път да го докара до тиха истерия. Днес, от преди изгрев беше пуснал статуси на най-различни тематики: за кемтрейлса, с който вчера един самолет на тайното световно правителство беше напръскал селото му Долно Планинище, за прозрелия Истината Марешки, за цената на турските домати по света и унас, за последните открития около дънните кварки в квантовата физика, за рептилите в британското правителство, за кметицата на Младост, за бройката на лешниците в Милката на Запад и на Изток, за земетресението на Хаваите, предизвикано от грешка в американския ХААРП и за смяната на полюсите, предизвикана, естествено, от ЦЕРН и за семейство Кардашиян.

Такъв си беше Гошо –всестранно развита личност, продукт на социалистическата система, един човек разбиращ от всичко и той добре си го знаеше.

Преди много години, по времето на социализЪма (Ехх, мечти! Ехх, младост!), когато работеше в поделение 36 000 в Казанлък като старшина, Гошето въобще не предполагаше, че е такъв гений. Е, подозираше го донякъде, защото от неговото село само той беше стигнал такъв висок чин в службата, но не беше съвсем сигурен в това, защото началниците непрекъснато саботираха иновативните му идеи за подобряване работата на поделението, касаещи столовата, артелното, оръжейната, полигона, тоалетните, докато не го изпосаботираха накрая и самия него. Съкращения, казаха те, и старшина Гошо премина в запас или по новому в резерва. Той обаче знаеше, че виновна за неговото уволнение беше натрапената на хората демокрация, а не командирът на батальона Кольо по прякор Бесния, с който той си пиеше пиенето още от 16 годишен.

Така Фатмака изпадна в криза, заедно с държавата и тя го държа доста дълго време, през което опитваше неуспешно да продава турски гащи на пазара в Димитровград, да внася контрабандно сръбски цигари и да работи като охранител в местния клон на ДСК.

Тогава в живота му се появи Фейсбук! Съкровището, което възвърна поизчезналите му сили. Продуктът на една американска корпорация, който дава възможност най-добре да оплюеш и САЩ, и големите корпорации на воля. И най-важното –даваше възможност гласът ти да стигне до много хора. Така Гошо разбра, че не е сам, а че из България има хора, които мислят като него и, че и те не са сами. Гениалният му мозък всъщност не се учуди много и от това, защото отдавна в неговото село мнозинството от хората мислеха като него и го подкрепяха с ръкопляскания и черпня всеки път, когато в кръчмата коментираше злободневните въпроси от политиката.

Но Фейсбук разшири кръгозора му. Още от училище той знаеше, че империалистите и демократите са коварни и лоши хора, но чак сега той разбра, колко по-зли са всъщност. От абсолютно Достоверни сайтове и Свестни хора във Фейсбук той научи за американското сатанинско оръжие ХААРП, за световния ционистки заговор, за големите фармацевтични компании, които не искат да излекуват болните, въобще за злините причинени на човечеството от всички световни корпорации, за кемтрейлса –отровата, с която правителствата пръскат хората навред по света с цел да ги превърнат в покорни слуги на богатите, за това, как американците си бутнали сами двете кули на 11 септември, за да завземат Света, за носещите болести и смърт ваксини, за тайното световно правителство и за много други потресаващи и шокиращи неща. И понеже си беше любознателен, той попиваше с гигабайти, написаните материали за това, което всъщност наистина се случва по света.

Така постепенно Гошо навлизаше в дебрите на новото познание и с течение на годините стана специалист по тези въпроси. С една дума специалист по всичко. Участваше в няколкостотин групи във Фейсбук и имаше няколко хиляди приятели и толкова последователи. Пускаше на стената си поне по 30 коментара дневно по злободневни теми и получаваше стотици лайкове и коментари под тях. Отделно пишеше из разни групи, коментираше под текстове на известни личности, и въобще беше от т.нар. активни потребители, които чрез упорито денонощно чукане по клавиатурата, някой ден неизбежно се превръщаха в т.нар. „лидери на мнение“.

Да, Гошо Фатмака беше станал един успешен лидер на мнение, без да се усети. Той се опияняваше от тези думи: „Лидер на мнение“!!! Често си ги повтаряше, пред камерата на компютъра и усещаше надигащата се у него мощ. Не само между краката, но и някак духовно, извисено, умствено. Чувстваше се като един съвременен будител, като един нов Прометей, разпръскващ светлината на Истината и гонещ лъжите на демократите, богаташите, либералите, джендърите. Това го правеше щастлив, колкото никога през живота си не е бил. Най-сетне имаше, кой да го чуе!

Щастлив, но сега вече усещаше, че главата му ще се пръсне от напрежение. Цели ЧЕТИРИ часа не беше написал нищо на стената си. А толкова искаше да напише нещо умно, но мисълта не идваше и не идваше, мама му стара. Беше преровил вече целия руски Интернет за нещо свястно, но на каквото и да попадаше, все беше писал за него днес. А не искаше да се повтаря… никак не му подхождаше на лидерството. Но какво, какво!? питаше се той и дори не обръщаше внимание на капещите по клавиатурата му сълзи. Знаеше, че ако не напише нещо, никой няма да му обърне внимание, дори няма да се сети за него. Няма да получава лайкове и коментари дори, а ако още 2-3 дни не напише нещо, вече щяха да го забравят. А Гошо не искаше да се връща към стария си анонимен, отвратителен и мижав животец. Той искаше да бъде обливан с хорското внимание, да се гмурка ненаситно в него и да бъде винаги яхнал вълната, да бъде в центъра на събитията, хората да говорят за него. Какво, какво да напише?

Накрая погледа часовника си, написа само „Добър вечер“ и точно в 18.00 ч. хладнокръвно натисна Ентера.

След около 5 часа гениалния текст на Гошо Фатмака „Добър вечер“, беше получил 5748 харесвания и 1204 коментара.

Хе, мислеше си с усмивка Гошо на около 5000-ния лайк, пък онова либерастко еврогейско блогърче Юрий Александров ще ми разправя, че идвало ново Средновековие, заради такива като мен?! Не ново Средновековие, нов Ренесанс иде, еййй! На 9 май ще ни видите по улиците.

Коментари

Публикуване на коментар