Между лудостта на политическите коректници и безумието на азиатските традиционалисти


Човек трудно може да запази здравия си разум, когато слуша аргументите на двете страни изправени от различните страни на вече оформилата се барикада. Наглед битката е между лоши и добри, като добрите, естествено са, онези които настояват за спазването на правата на всички хора, независимо от техния пол, раса, сексуална ориентация и т.н. , а лошите са путинистите, азиатците и дори проевропейските консерватори, които искат да си живеят в провинциалния уют (едните в тоталитарен провинциален уют, другите във някакъв вид викторианска демокрация).

Когато обаче за един ден се сблъскате с новините, че във Формула 1 щели да махат манекенките, понеже унижавали достойнството на жените, а канадският парламент премахвал от химна думата „синове“, защото не е полово неутрална, почвате да се замисляте, докъде могат да стигнат „добрите“ в старанието си наистина да елиминират веки зачатък на дискриминация или политическа некоректност. Всъщност, отдавна сте се замислил, още преди години, когато представители на същите тези „добри“ започнаха да коригират известни романи, като „Том Сойер“ и „Пипи дългото чорапче“, след като вече бяха забранили в някои американски градове литературни творби като „Да убиеш присмехулник“ или „Отнесени от вихъра“.

Няма да се впускам в критика на едни иначе добри като замисъл явления, като политическата коректност и равенството между хората, защото съм го правил не един път . Само ще добавя, че и най-добрата идея се превръща в чудовище, когато попадне в ръцете на неуки и ентусиазирани активисти, кастрирани от чувство за хумор и способни да разрушат всичко в името на един чистичък, учтив, безличен и безполов нов свят.

От другата страна на барикадата са онези, нетърпимите. В огромното си мнозинство това са тоталитаристи, нацисти, расисти, православни фундаменталисти и откровени лумпени. За тях са по-важни идеите за силна държава, силна армия и унифицирано общество, отколкото понятия като лична свобода, индивидуализъм и равенство. За тези хора интересите на нацията са първостепенни и те могат да предопределят лишаването от права на гражданите. Въобще повечето от тези хора предпочитат твърдата ръка на някой вожд, пред отговорността на личната свобода.

Покрай „дебатите“ за Истанбулската конвенция в последната група попаднаха и един род консерватори, които, съгласно православните си принципи и морал, не можеха да приемат някои постановки около „социалния пол“ и правата на някои хора с нетрадиционна сексуална ориентация, но това си е съвсем в реда на нещата при тях. Особено като вземем присъщото за тях недоверие в Човека, обзело ги още от времената на Бърк :)

Езикът в споровете между тези две (да не кажа три) групи напоследък достигна неподозирани дъна и доведе до една нежелана радикализация, която се самоподхранва непрекъснато. А това само ще капсулира мненията на всички участници и малкото гласове на разсъдък ще потънат отново във всеобщата врява. И няма да е за първи път. Нито в България, нито по света.

Юрий Александров
https://gledam.blogspot.bg/

Коментари

  1. Споделям написаното и се надявам финала да не написания!

    ОтговорИзтриване
  2. Както се казва в една книга /която не съм чела ) /, ако живееш в Империя, най-добре е да живееш в глухата провинция край морето. Личният ми опит е показал, че каквото и нововъведение се приеме в Центъра, докато стигне в глухата провинция, то вече е отменено. Има и друг естествен закон на социалните общности - те ни лъжат, че разбират какво искат, ние ги лъжем, че го прилагаме.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, да де, но ако теглим чертата в исторически план, повечето нововъведения са приети дори в глухата провинция :)

      Изтриване

Публикуване на коментар