Сенки в Розово

Тия дни жителите на село Розово прогониха търсещите убежище от ужасите на войната три семейства сирийци. С викове „България за българите”, „тия са по-лоши от цигани”, „има си лагери, да ходят там”, „искаме руски бежанци” жителите на това казанлъшко село се възпротивиха срещу току що настанилите се в една къща 11 възрастни и 6 деца.
Потресаващото в случая не бе диващината и тесногръдието на жителите на селото. Не бе нито простотията, нито моралното падение на облеклите новите си анцузи розовчани. Не бе дори и липсата на всякакъв помен от съчувствие, съпричастност и човещина. С такива прояви на населението из Родината вече свикнахме и те са си за сметка на приносителите им. Покъртителното в случилото се онзи ден бе, че някой си позволява да определя, кой да се настанява или не в частен имот, само защото наемателят е от определена етническа група, без настанилият се да е дал някакъв повод за това вършейки нещо лошо и противозаконно,. Бежанците са платили на възползвалият се от затруднението им собственик на къщата безбожния месечен наем от 1200 лв. –нещо немислимо за този район от страната. Нахалството на подивелите от ненавист селяни дори стигна дотам, че питаха, защо кметът не бил предупреден, че в селото ще идват сирийци, сякаш законно пребиваващите в България чужденци нямат правото да наемат къща, където намерят за добре без преди това да предупреждават, каквато и да е власт. 


Тревожното е и, че този антихуманен опит успя – бежанците напуснаха селото уплашени за собствената си сигурност и тази на децата си... За пореден път! Така се оказа, че тук за тях е почти толкова опасно, колкото в Сирия, а утре този пример за гонение може да бъде последван от други такива лоши хора, които могат да си измислят най-различни поводи за да изпъдят някого от дома му или, не дай си Боже, да му сторят нещо по-лошо. Причини разни – този, защото е обратен, онзи, защото е откровен, друг заради цвета на кожата му, четвърти заради религията му, пети защото просто гледа на света с различни очи от техния замъглен и късоглед поглед... Трябва ли да бъдем щастливи от това, че една озверяла тълпа успя да изгони едни хора, само поради лишеното от всякакъв смисъл подозрение, че тези хора са престъпници щом са сирийци? Трябва ли да оставяме такива екземпляри, въпреки стряскащото си мнозинство, да вършат злините си в собствената ни родина? Тук е мястото на държавата, която да предприеме съдебни мерки срещу определени хора за разпространение на расова ненавист и омраза. Защото тя, омразата към различния от нас, е като чума - разпространява се бързо, особено сред безпросветното население и взимането на санитарни мерки е неотложно за да запазим нацията си със здравословен морал. Едно дете там, в дълбоката провинция, обаче се оказа по-достойно от цялата пасмина около него, изричайки няколко думи на съпричастност и разбиране към бегълците. Въпросът е, колко ще запази човещината си това малко симпатично момиченце в тази токсична атмосфера и как ще разсъждава то след 10 или 20 години?!

Наричам участвалите в изгонването розовчани „лоши“, защото онзи ден те извършиха зло и всякакви доводи, които ги оправдават, като бедност, тежък живот, шибана държава, манипулации от страна на медиите, не могат да оправдаят извършването на една такава постъпка. Злината си е злина, дори извършена под благовиден предлог! Обикновено лошите хора не се изживяват, като такива. Обикновено те мислят себе си за добри и знам, че такъв е случаят и с тези наши сънародници от Розово. Дори съм уверен, че те мислят, че правдата е на тяхна страна. Та нали пътят към ада е постлан с добри намерения! До тук естествено се стигна, защото днес в българското семейство обикновено се разпространява едно подобие на морал, познато още от времената на Бай Ганьо, където понятията чест, достойнство, милосърдие и човеколюбие просто отсъстват, изтласкани от келепира, преклонението пред материалното и ненавистта към различния.

Така селяните от Розово показаха, че освен расизма, тесногръдието и лошотията, не са им чужди и селянията, която е на крачка да затрие цял един в миналото горд народ наречен българи.

„Хубава страна, ама лош народ“, казваше преди години един наш сатирик и е видно, че с всеки изминал ден той става все по-прав.

На фона на цялата тая гнилост и смрад, някак още повече изпъкват действията на добрите хора, които живеят в страната ни. Такива са, например, ония неколцина наши съграждани, които се опитват да помагат на бежанците, отсрамвайки ни заради действията на такива дивни селяци, като онези от иначе хубавото казанлъшко село с прекрасно име Розово.

Автор: Юрий Александров


П.П. За да се избегнат спекулации.
Авторът на статията е живял над 9 години заедно с турци в една къща и е имал за непосредствени съседи в продължение на около 4 години цигани. На улицата, на която е живял в последните години, на десетки метри от него са живели още араби и китайци, без естествено да се взимат предвид арменците :) През първите си 10 години пък той е отрасъл в непосредствена близост до една от мини циганските махали в София, която днес вече не съществува. Ако трябва да обобщава, авторът не обича нито циганите, нито турците, нито арабите, но за съжаление обаче взе и да не обича и собствения си народ. За сега обаче той се пази от обобщения, щото ще вземе да заприлича на хората от Розово. Пък и той не е длъжен да обича обобщавайки. Лошото е да не обобщава, за да мрази…





Коментари