За пореден път чалгата ще извиси глас в центъра на София. Подготвяният от една музикална компания концерт е насрочен за края на юни на пл. „Александър І”. В него естествено ще вземат участие всички звезди на компанията и се очаква площадът да се понапълни с огромно количество фенове на тази музика.
В това разбира се няма нищо сензационно нито учудващо, защото е само поредното олицетворение на онова, което отдавна е превърнало тази хубава страна във вечно изоставащия ориенталски съсед на Европа. Защото тук не става дума само за музика. Чалгата е носител на светоглед, култура, възпитание, бит, ако щете морал дори абсолютно чужди за крехката ни градска цивилизация. Тя налага съвсем различна ценностна система присъща за хората, живеещи в малки затворени общества, изведнъж пренесени от вълната на промените в анонимността на големите градове.
И това не е от днес. Типичен пример е нарастването на големите градове в България по времето на социализма, когато стотици хиляди селяни изведнъж бяха преместени да живеят в една нетипична за тях среда и естествено донесоха със себе си своята ценностна система, която агресивно налагаха, както е ставало това през цялата история на човечеството.
Разбира се, чалгата не остава статична, тя се променя, както се променя светът около нас. Оказва се, че вече мнозина хора претендиращи за образование и начетеност са фенове на този музикален „жанр” и както днес са на чалга концерт, така утре могат да гледат някоя постановка в Народния театър. Нищо лошо. Ценностите за тези хора обаче са почти същите, като у онези, които не могат да формулират едно смислено изречение – те са жадни за пари, коли, апартаменти, маркови дрешки, красота и слава. Те се прекланят пред мачовизма, тарикатщината и богатството. На тях е трудно да им обясниш, че животът е и нещо друго.
От официално гонена, но слушана почти на всеки раздрънкан касетофон по времето на диктатурата, чалгата днес завзима все по-големи територии, стигайки и до управлението на държавата. Но, какво пък, всеки чалгарски народ си заслужава чалгарско правителство. И съответният вожд, разбира се . Като почнеш от неукият селяк Тодор Живков, та свършиш с неукия мачо Бойко Борисов.
Всъщност аз не съм такъв краен противник на чисто музикалния жанр наречен „чалга” или попфолк. Съзнавам добре, че всеки може да слуша, каквото си поиска. Съзнавам обаче и, че този стил е неизменно сраснат с хора, които за нищо на света не биха могли да ми станат еталони за подражание, камо ли да ги давам за пример на следващите поколения. Защото не чалгата създава простотията, а простотията създава чалгата.
Концертът ще бъде проведен в сърцето на сегашната градска цивилизация, сякаш за да се надсмее над все по-оредяващите нейни представители и да им каже:
„Сбогом динозаври. Ние пак сме тук.”
И ще го направи по своя си начин –нахално, арогантно, безцеремонно и надуто.
Коментари
Публикуване на коментар