Последната криза за България

Историята ни учи, че върлуващата в момента Световна икономическа криза рано или късно някой ден ще свърши, така както е свършвала всяка подобна на нея, дори ако се наложи да се вземат радикални пречистващи мерки от сорта на държавни банкрути, изменения на системите за социално подпомагане и промени в психологията на цели обществени и етнически групи, та дори бунтове и войни.

Какво обаче ни очаква нас? Дали низът от връхлитащите ни от 130 години насам една след друга икономически, политически, военни и морални кризи все някога ще свърши и накрая ще можем да си вземем дъх поне за поколение-две.

Едва ли можем да си дадем отговор на тези въпроси, но можем да се опитаме да видим онова, което ще ни избоде очите днес и което със сигурност няма да ни се размине утре.

На 31.01.2011 г. министърът на образованието Сергей Игнатов обяви, че за 48% от първолаците майчиният език не е бил български. Казаното от него много скоро бе забравено, но това едва ли може да го направи несъществуващо като факт. Проблемът тук не е толкова етническото съотношение сред първокласниците, а това, че огромна част от тези 48% деца са от семейства, за които образованието не е приоритет, а ценностната система е толкова различна от средната българска, че форсираните опити за създаване на общи допирни точки почти винаги ще бъдат обречени на провал и могат дори да влошат нещат. Всички ние знаем, че тези деца произхождат от два етноса, чиято интеграция в българското общество е почти нулева –турски и цигански.

Примерите от Европа ни показват, че това е почти навсякъде така. И в двете групи преобладава ниско образовано или въобще неграмотно мнозинство, което няма голям шанс нито на трудовият пазар, нито на полето на частното предприемачество. И докато българските турци допринасят по някакъв начин за формирането на националното богатство чрез работа, бизнес или просто чрез парите пращани от роднините им в Турция, то за циганите едва ли може да кажем това. При голяма част от тях отдавна се култивира един все по-набъбващ потомствен паразитизъм, който не само влияе върху конкурентноспособността на държавата ни като цяло, но и пряко бие по джобовете на средния данъкоплатец.

Друг аспект на промяната на образователния и етнически баланс е, че като цяло населението на България ще заприлича по-скоро на обитателите на някоя африканска развиваща се страна, отколкото на държава от Европейския съюз. Промяната в манталитета и въобще светогледа ще бъде поразителна и чалга културата окончателно ще превземе тези ширини. Липсата на квалифициран персонал, ще подтикне икономиката да се свие и да се специализира главно в добива на суровини и земеделска продукция за износ, а производството на продукти с висока добавена стойност, високотехнологични изделия и машини постепенно ще западне. Образованите и можещите ще се втурнат да напускат страната, изправени пред липсата на избор, а лумпенизирането на населението ще задмине дори днешните притеснителни размери. Все по-намаляващият брутен вътрешен продукт ще доведе до хронична липса на средства в държавния и общински бюджети за поддръжка на обществената инфраструктура, а институции, като детски градини, болнични заведения и училища ще бъдат редуцирани до обезпокоителен минимум.

Всичко това неминуемо ща доведе до крах на Обществената пенсионната система, която ще бъде все по затруднена да функционира, едно заради намаляващата заетост, едно заради ниските заплати на преобладаващия нискоквалифициран персонал, от където се удържат пенсионните вноски. Поради същите причини системата за социално подпомагане ще продължи своето съществуване почти символично, съсредоточавайки се най-вече до доставката на храни за най-крайно нуждаещите се.

Бедността на собствениците на панелни жилища, където живее 30% от населението на България няма да позволи взимането на спешни мерки по конструктивното им укрепване и саниране. Това, разбира се, ще доведе до тяхното постепенно рушене, а кварталите с остарелите и днес панелни блокове, ще се превърнат в гета, откъдето все още останалите в страната средна ръка българи ще бягат при първа възможност.

Ще падне нивото на държавната администрация, където изискванията за образование и опит ще бъдат занижени до минимум, а полицейския апарат ще изпадне почти в колапс заради хроничната липса на средства и влошено „качество” на човешкия материал. Но това ще е най малкия проблем, защото това качество ще удари и във всички свери на икономическия, политическия и културния живот, но най-вече върху морала, който днес, почти изчезнал, все пак съществува. Този морал и липсата на съпротивителни сили у новия елит ще доведе до колапс цялата държава и тя много дълго време ще продължи да съществува единствено ползвайки затихващи инерционни сили.

Корупцията ще придобие почти официален статут, като плащанията, както там, така и в икономиката, постепенно ще преминават към стоково разменния принцип, главно заради недоверието в новия лев, печатан вече без задръжки след премахването на Валутния борд и вихрещата се хиперинфлация.

Днес едва ли вече можем да променим нещо от така описаното бъдеще, защото улисани от „прехода” изпуснахме и последния самолет, влак, рейс, та дори каруца. Интеграционните мерки трябваше да започнат още през началото 90-те, а стимулирането на раждаемостта на средното българско семейство, още през 80-те. Досегашният „преход”, обаче ще ни се види като разцвет, в сравнение с това, което ни очаква. Историците го наричат упадък. Така са изчезвали много народи от историческата сцена и българският, както се очертава, ще е само един от тях.

Коментари