Глупак

Чудни са хората по тези дължини и ширини. Някак по различни са. Дали заради още ухаещия от всички ни аромат на село? Или пък заради живота в една „копи-пейст” цивилизация, имитираща със задъхани темпове от поне стотина години насам де що види и чуе от Вечно Изпреварващия ни Свят. Имитираща, но неосъзнаваща, копираща, но непреживяваща. Защото лесно можеш да копираш дрехи, сгради, маниери, градска среда, политическо устройство дори... но светогледа, етиката, онази вътрешна убеденост на човек в идеите и постъпките му, това не подлежи на копиране. Тези неща не можеш да обуеш сякаш си нахлузваш нови маратонки, докато опинците на дедите ти все още се показват от шкафа, готови винаги да влязат отново в употреба, когато се спънеш в непонятни за теб ситуации. За това трябва време и десетки поколения постепенно развитие. Традиционната градска среда, определено помага, но не е задължителен елемент.

За туй сигурно изкривените ни ценности ни подтикват да наричаме кича изкуство, доблестта наивност, арогантността мъжкарство, простотията комуникативност, измамата находчивост, а спазването на правилата непоправима глупост.

Към 1994-95-та се бях захванал с „бизнес”. Имах видеотека. За да имам право да давам касети под наем, трябваше да ги купувам от оторизирани фирми, като си плащах за всеки филм авторското право, което естествено излизаше десетки пъти по-скъпо от нормалната му цена за домашна употреба. Много познати тогава ми казваха:
-Вземи започни да правиш презаписи на касетите, както правят всички нормални хора.
Аз обаче, не давах и дума да се изрече:
-Не! Ще играя по правилата. Ще си плащам за авторско право и ще си гледам бизнеса.
Който и да чуеше тия думи, стига да ми беше достатъчно близък, изговаряше натъртено една единствена дума:
-Глупак!

Е, след две години бях принуден да затворя „бизнеса”, понеже всички от конкуренцията се занимаваха с това да правят пиратски копия и дори отвориха нелегални студия за тази си дейност. Някои от тях днес са едни от най-големите кино разпространители в България...

Друго пък ми се случва доста често. Обикаляме ние с жена ми с колата и търсим място за паркиране в Центъра.
-Ето, ето! –провиква се тя. –Тук има свободно място! Давай!
-Тук не е разрешено за паркиране–обяснявам и кротко аз.
-Е другите, как така са спрели?! Гледай, цялата улица е нафрашкана. Паркирай и ти...
-Не е разрешено, бе! К`во ме интересуват другите –повишавам леко тон.
-Гледай, гледай, един вече се напъха на мястото, докато ми се обясняваш. Ти сега обикаляй, като гламав...
Тя никога не изрича компрометиращата дума, но нейде из мозъкът ми се върти логичното: „глупак”.

Друг случай. В едно квартална кафене сме с жена ми и една приятелска двойка. Настаняваме се на една маса и двамата мъже отиваме до бара, за да поръчаме. В това време вътре нахлуват десетина души видимо подпийнали, намират си маса и почват да си търсят свободни столове. Не знам защо решиха, че нашите два са свободни, при положение, че имаше и други наистина такива. Грабват ги, без да обръщат внимание на протестите на половинките ни и се настаняват удобно. Двама от тях тръгват към бара. Аз пък отивам до тяхната маса, взимам си моя стол, докато ония ме гледат с отворени уста, и кротко си сядам срещу жена ми с гръб към тях. Справедливостта е възтържествувала. Виждам обаче напрегнатите физиономии на момичетата. Виждам и в отражението на витрината, как ония стават лека полека и застават зад гърба ми. Отместих се щом видях първия да замахва към главата ми..., но за съжаление следващите ми движения не бяха толкова сполучливи. Е, какъв може да е резултата при съотношение 1:5 в полза на противника :) Счупени маси, чаши, шишета и глави Приятелят ми, отиде в Пирогов да го шият, а аз минах метър с няколко синини, драскотини и натъртвания.
-Добре де, – разправя ми на другия ден един приятел – ти защо скачаш на бой, като знаеш, че ония са повече?! Глупак!
-Може да съм глупак, - отговарям му аз – но запазих самоуважението си...

И нещо по-прясно. Една приятелка ми беше дала колата си, докато беше в чужбина. От дясната страна на предното стъкло се мъдреше пропуск на една Много Важна Държавна Институция. Един ден с жена ми отивахме да я вземем от летището. Паркирах на платения паркинг отдолу и се упътихме към зала пристигащи. Посрещнахме я и тръгваме обратно към колата. Аз спирам на гишето за плащане на паркинга и тя учудено ме пита:
- Ама ти на платения паркинг ли си паркирал?! С тоя пропуск никой нямаше да ти направи проблем и да паркираш на забранено място. Защо не паркира отпред?
- Ами защото съм непоправим глупак! – отговорих й с усмивка аз.

Та такива ми ти работи за глупаците из тия югоизточни покрайнини на Европа... Само се надявам в някой хубав ден ние да станем мнозинство, да си направим една държава на глупаците и най-сетне да заживеем, както ние си знаем. По глупашки.

Юрий Александров
http://gledam.blogspot.bg/
П.П. Тия мисли ме споходиха преди време, след като прочетох един великолепен текст на evrazol.

Коментари

  1. Ти нали не си мислиш, че си много умен. На доизживяване сте такива като тебе! Светът се променя!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар