Светослав Малинов, Прошко Прошков и моята изстрадала предизборна врата

Хич не знам дали Светослав Малинов е моят президент. Първо, защото го познавам само най-общо от откъслечни новинарски информации. Второ, защото е напълно неизвестен за по-голямата част от "масовия" електорат. Е, за партийните членове на ДСБ той явно е физиономия добре познаваема, но за мен, като „обикновен” гражданин, който е далеч от вътрешния политически живот на дадената партия, той е почти Господин Никой. Но, какво пък, може би това е началото на неговата всеизвестност...

Все пак си дадох труда да попрочета биографията му и тя не ми направи никак лошо впечатление. Няма да я цитирам, защото доста хора вече са направили това  преди мен. Дори пишеха изсмукани причини, поради които щели да гласуват за него от рода, че бил голям преводач на големи хора. Това за тях може и да важи, но техните причини хич не ги споделям поради просто ми незнание, а пък и хич няма да ги вземе присърце и масовият избирател, до болка познат с висшата си интелигентност..

Най-важната причина, поради която на 12-ти ще ида да подкрепя Светослав на предварителните избори на Синята коалиция, не са никак неговите безспорни биографични и човешки достойнства. Като един последователен избирател, който цял живот е гласувал пропорционално, дори на мажоритарни избори, аз ще последвам изборът на ДСБ. И то не защото харесвам чак толкова  Костов, който е сякаш вечното лице на ДСБ, а защото тази партия в момента е единствената, формация, която е разпознаваема на полето на политическата координатна система в България. Що годе. И естествено що годе припокрива моето лично местопребиваване на това поле.

Почти същите причини ще ме накарат да дам своя глас и за Прошко Прошков. Освен разбира се десетките положителни неща, които направи за район Лозенец, където аз за нещастие не живея :) Прошко е диалогичен, вслушва се в мненията на „простите граждани” и е млад (приблизително) :)

И Прошко и Светослав са ми почти набори и са от поколението, което изнесе на гърба си всички грешки на нашите бащи. Дори бих отишъл по-далеч и ще се запитам, кой ли от тях ще е следващият председател на ДСБ. Защото това евентуално богохулно действие май е доста неизбежно и наложително. И не заради това, че Иван Костов е неспособен политик, напротив, а защото държаните от бивши членове и агенти на ДС медии, успяха в продължение на повече на десетилетие да разрушат образът му на последователен и принципен политик. А за да оцелее Синята идея (или Тъмносинята, както искайте го възприемайте) е наложително да извади свежи лица, каквито безспорно са Светослав и Прошко. Може би това е едно добро начало.

И след всичките тези набързо нахвърлени хаотични мисли, ще задам един въпрос, който ме вълнува доста повече от това, кой ще стане президент на Р България или кмет на София :) :

Абе, дами и господа съидейници, що ви трябваше да лепите обявлението за предварителните избори върху дворната ми врата? Не мога и с разтворител да го изстържа! Мъка!!! И сега то беше малко по размер (педя на педя, например). На предишните избори ми бяхте лепнали един огромен плакат, след който ми се наложи да пребоядисвам вратата наново. Ей туй вълнува практичната ми и просто устроена душа: дали ще се налага да се пребоядисвам след всеки предварителни, местни, парламентарни, президентски, европейски и предсрочни избори?

Щото вратите на хората за тях са си важно нещо! Повече отколкото въпросите за боклука, уличните кучета, ядрената енергетика, Набуко или Шенген...

Коментари