Има ли криза на политическата идентичност сред българските парламентарни партии

Май в последните години сме свидетели на една перманентна криза в политическата идентификация в българския политически живот. С ясното съзнание, че това си е тема доста обширна и подлежаща на много социологически, исторически и чисто морални изследвания, си позволявам да нахвърлям някои елементарни щрихи. Като за Фейсбук :)

Както и да се определя БСП, тя никак не е лява, най-вече поради националистическите си залитания напоследък, та даже и мненията им за „Истанбулската конвенция“ и имигрантите, което ги поставя някъде около националистическата дясна популистка европейска десница, която в повечето пъти е ориентирана към протофашистка Русия. Не че популизмът не им е генетично вграден от повече от столетие... Партията дори откровено рекламира диктаторския комунистическия режим отпреди 1990-та, без да се свени.

Управляващите от ГЕРБ пък въобще не приличат на една европейска народна партия. Толерирането на местни и държавни олигарси ги отпраща някъде в Азербайджан, Беларус и Русия, а санирането на частни жилища, което предприеха с пари на данъкоплатците, ги отпраща някъде абсолютно в крайното ляво, в една компания с чавизма във Венесуела. Меката им външна политика спрямо Русия пък създава едно недоверие от страна на съюзниците ни в НАТО. И отново при ГЕРБ можем да се наситим от популизъм и отвратителни примери, как тая партия се превръща в развъдник на най-бездарните, но и послушни анти индивиди, способни да минат всякакви морални граници, стига да са във Властта.

Т.нар. „патриоти“ естествено не са никакви патриоти най-вече заради откровено проруската политика, която водят (с известни нюанси при различните партии вътре в коалицията), но и с комунистически мераци за национализация в икономиката. Обединяващото и при трите, че те целенасочено се целят към най-фрустрираните и маргинализирани избиратели, но пък и това си е световна тенденция. Естествено, за да грабнат сърцата им, те не спират с най-отвратителните прояви на политическа демагогия.

От Воля може би са най-пресния пример за това, което кара българина да се отвращава от политическия ни живот като цяло.. Влязоха в Парламента с една проевропейска, пронатовска и центристка програма и в един ден през март миналата година се превърнаха в популистка и русофилска организация. Във всяка една демокрация те трудно биха обяснили на избирателите си палачикаджийството си, но тук това явно не е проблем.

ДПС пък се изявяват като една либерална партия на политическата сцена във вътрешен и дори европейски мащаб, и ако ги слушате, това наистина е така. Членството в нея на откровени ДС доносници и съвременни олигарси обаче тутакси срутва тяхната либерална теза. Още повече, че електоратът им, гласуващ за тях в последните 30 години си няма и хал хабер от либерализъм. Дори и кметовете им, които напоследък станаха известни с неграмотността си и злоупотребата с обществени средства, и те не вдяват в това, що е то либерализъм в повечето случаи.

Като заключение бих допълних само, че нямаше смисъл да изброявам кривините на днешните парламентарно представени партии, защото май каквото и да кажеш за някоя от тях, важи и за другите. Нагаждат се според „изискванията“ на българския избирател, така да се каже...

Юрий Александров

Коментари