Друсаниците на хорА създават племе, но не и нация

Нарочно изчаквах от много време и установих (от собствен опит), че досадните друсаници на хорА и побеснялото превъплъщаване в селяшки дрехи навред из територията и чужбина се дължи на един неистов еволюционен повик на средния българин, който лутайки се, не знае, как да се самооопредели по друг начин, освен само като част от една група, наречена племе. Щото така е най-лесно...

Точно това обединява племето – танците, традициите, старото облекло, умилението от някакъв „народен“ водач и от великото минало, от безпрекословната дума на вожда...

Това, разбира се, е най-лесния начин да се почувстваш част от някаква общност. Става много лесно – само трябва да друснеш едно народно хорце. Доказано е, че и висшите примати търсят винаги начин, чрез който да се приобщат към някаква група, която да им осигури спокойствие, храна, вода и някаква фантастична надменност над всички, които не са част от племето.

Е, ние, българите отдавна не сме племе и то благодарение точно на ония светли наши сънародници, които вместо да друсат хорца, пишеха в последните двестатина години и ограмотяваха народа. И заради тия хора ние се превърнахме от племе в нация. И заради тия хора днес въобще съществува държавата България. А нацията се гради върху Словото, а не върху кебапчетата на Бузлуджа или хорАта из красивите ни планини и езера.

Но както е казал народът: По дрехите ще ги посрещнеш, а по ума ще ги изпратиш :)

Юрий Александров

https://gledam.blogspot.com/