Продължение от предишната част
4. Ужасно многобройно население.
В началото на XX век българският финансист Атанас Буров води в родния си град Горна Оряховица една група от чешки индустриалци, които е поканил да създадат фабрики там. Предварително той им обяснява, че в градчето не съществува никаква индустрия и те ще намерят достатъчно място за строеж. Когато обаче стигат на възвишението при Арбанаси и поглеждат надолу, чехите с почуда виждат, че Горна Оряховица е потънал в гъст дим и пушек като един същински европейски индустриален град от онова време. Един от тях учудено възкликва: „Но господин Буров, Вие ни мамите! Вижте какво производство кипи тук. Вижте дима!“ Буров само погледнал часовника си и отговорил: „Господа, 10 часа сутринта е и моите съграждани закусват горнооряховски суджук на скара“.
Ако днес си представим една подобна обстановка в пренаселената зимна София, в която, наред с газовете от стотиците хиляди автомобили, отоплението на дърва и въглища, замърсяването от тецовете и естественото предразположение към топлинна инверсия гражданите започнат да си пекат всекидневно и суджуци по терасите и дворовете, то още след седмица държавата ще забрани със закон това кулинарно занимание. И така ще се получи заради прекаления брой хора скупчени на едно място, които са способни да направят какви ли не пакости, не защото са лоши, а просто, защото са твърде много.
Естествено София е едно провинциално градче не само по дух, но и по население в сравнение с мегаполиси като Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис, Париж, Токио... В тези огромни агломерации са струпани десетки милиони хора, които ежедневно произвеждат БВП, но и всякакви отпадъци, замърсявайки земя, въздух и вода. Там въздухът често е толкова замърсен, че се налага Държавата да налага на гражданите си ограничение в избора на транспорт или пък да бъде стесняван изборът им за източник на отопление.
Представете си сега, че София днес е населявана едва от 200 000 души. Дори по цял ден тези хора да се придвижват с коли, да печат суджуци на балконите си и да се отопляват на твърдо гориво, едва ли ще нанесат такива непоправими вреди на околната среда, каквито нанасят днешните към милион и половина - два софиянци...
Други подобни огромни концентрации от хора като Мумбай, Пекин, Мексико сити замърсяват в пъти повече от горепосочените, изживявайки своята индустриална революция, без ограниченията на съвременните екологични норми, така както ония са ги изживявали преди 100-200 години.
Замърсяването, естествено нямаше да е такова, ако, например, населението на тези градове беше десет пъти по-малко. Или двадесет. От там и ограниченията налагани от Властта върху средния гражданин щяха да са в пъти по-малко, да не кажа никакви (говоря за демокрация, все пак).
Нарастването на населението в световен план започна да се набива в очите на еко наблюдателите едва след Втората световна война. Видя се, че колкото повече са хората по света, толкова повече те оказват отрицателно влияние върху околната среда. Това чисто количествено измерение дава извинение на хиляди псевдо еколози да прокарват забрани пряко засягащи човешките свободи. Някои от тях са пресилени, други са смислени и без алтернатива, но дори и те, така или иначе, нарушават свободите ни и налагат пречки пред икономическото развитие, особено прилагани в развиващите се страни, някои от които все още градят индустриалната си основа.
Заради небивалия ръст на населението днес навред по света човекът е ограничен от правителствата в редица негови дейности, със забрани, които в далечното минало биха били смехотворни, дори нелепи. Днес не можете да се прехранвате на държавна земя и акватория с такива естествени за човешкия вид занимания като лова и риболова, защото ще трябва Държавата първо да ви даде разрешение за тази „дейност“ (а те обикновено са лимитирани или подлежат на концесия) , а после дори ще ви наложи и ограничение за броя убити животни или риби, които можете да уловите или застреляте. Накрая, естествено ще ви наложи и данък. В огромен брой държави по света няма да можете да къмпингувате на държавна земя, просто защото правителството или местната власт ви забраняват това, отнемайки ви правото на свободно придвижване и установяване.
Днес не можете да сечете дори дърва необходими за отоплението на вашето семейство през зимата, защото Държавата и там налага ограничения, които са наистина смислени по своята същност, защото какво би станало, ако размножилото до безкрайност човечество тръгне да сече масово горите, наред с дърводобивните компании? Малко българи знаят, че в края на 19 век Витоша е представлявала една чисто гола планина, чиито гори са изсечени за огрев от размножаващите се като зайци шопи в подножията ѝ. Вярно, днес Витоша е един прекрасен парк, възстановена от предците ни, но и недостъпен за експлоатация от околното население, просто защото то е станало твърде много на брой още през Османското владичество.
Но дори, ако погледнем в политико-исторически план, няма как, да не ни се набие в очите, че античната демокрацията е възникнала в селища със сравнително малко население. С увеличението на населението и териториите тези градски селища обръщат постепенно гръб на традиционната пряка или съсловна демокрация и се превръщат бавно в едно политическо подобие на многолюдните източни абсолютни монархии.
Тук можем да отбележим и един чисто психологически момент в действието на самата демокрация при наличие на огромен брой избиратели. Хората днес се срещат с кандидатите за избираеми длъжности главно по телевизията и интернет. Личният контакт, който гради всяко човешко доверие, почти липсва. Естествено това е така, не само заради нежеланието на някои политици, а поради чисто поради математическата невъзможност един кандидат за кмет на милионен град да поговори човешки със всеки избирател...
Всъщност всичките екологично мотивирани ограничения върху основните граждански свободи, които правителствата навред по света налагат върху своите граждани, произлизат от факта, че Земята е обитавана от твърде много хора. Изводът е ясен: по-малко хора – по-чиста природа - повече свобода. Как това може да се реализира е въпрос с повишена трудност. Една такава дългосрочна политика към намаляване на населението няма да е по вкуса на никого, нито на избирателите, които ще се замогнат в краткосрочен, но ще обеднеят в средносрочен план, нито на бизнеса заради загубата на потенциални потребители и възможност за растеж, нито на политиците, върху която ще е хвърлена вината.
Въобще, и нарастването, и намалението на населението на планетата, ще доведат до отрицателни последствия. Колко време ще издържим обаче на първия вариант не мога да гадая.
Така статията естествено прелива към следващата точка:
5. Еволюционната загуба на интелект...
Юрий Александров
Следва...
Коментари
Публикуване на коментар