Шефът на Левада център - Руското общество е закрито общество със силно военизирани възгледи


Лев Гудков –човекът, който познава душата на Русия, както никой друг. Шефът на агенцията за изучаване на общественото мнение „Левада център“ рисува песимистична картина на своята родина – страна, която продължава да се държи за своя властелин.

Това бе удар за Лев Гудков - миналата есен неговият „Левада център“, последният независим социологически институт в Русия, беше обявен за „чуждестранен агент“. Днес той говори спокойно за изменението на статута на ръководената от него агенция, вероятно заради това, че това не повлия на желанието на хората да отговарят на въпросите на социолозите. Същевременно обаче работата с властите се усложни.

Левада център провежда допитвания не само сред населението, но и сред държавните чиновници, например за проекти, засягащи качеството на образованието и медицината. Оказва се обаче, че в много региони Федералната служба за сигурност оказва натиск върху местните власти, за това те да не контактуват със социолозите. Работата със чуждестранните партньори също е трябвало да бъде прекратена.

Сега 70 годишния Гудков планира да подаде заявление за изключване от списъка . В продължение на много години известният социолог изучава, как се изменя постсъветското общество и намира, че миналото все още оказва въздействие върху хората, в това число и на младото поколение.

Die Welt: През март 2018 г. в Русия ще се проведат избори за президент. Владимир Путин засега заявява, че все още мисли, дали да участва в тях. Тази тактика има ли смисъл, ако погледнем на резултатите от допитванията?

Лев Гудков: Това е кокетничене? Да, колкото по-малко говори той за себе си, толкова по-стабилна остава позицията му . Машината на пропагандата вече работи. Путин постоянно присъства в руските медии. Всичките му пътувания се отразяват подробно. Многочасова гореща линия или среща с деца – всичко се излъчва пряко в ефир. По телевизора показват, как той дава указания на държавни служители. Държавният популизъм тук играе важна роля. Ние виждаме, че според нашите анкети, че готовноста да се гласува за него постепенно расте – от 40% през януари, до 63-65% днес. Това е доволно силна мобилизация. И сега той се принуждава да чака. Народът е длъжен да го помоли да продължи да управлява. Това е ясна подготовка за избори. По този начин се разпространява мнението, че Путин няма алтернатива.

- Какво мислят хората за политиката на Путин?

- Най важното за Путин, това са външнополитическите му успехи. Той играе символичната роля на лидер на нацията, който се бори за национално единство, сигурност и международен престиж за Русия. Той създава чувство за гордост. Когато казвам това, имам предвид, че тази гордост съществува, тя е факт, независимо дали е обоснована или въображаема, правилна или неправилна. Външната политика е единствената сфера, в която мнозинството от населението се придържа към мнението, че Путин е постигнал големи успехи. Това са конфронтацията със Запада, анексията на Крим, войните в източна Украйна и Сирия. Във вътрешен план той по-скоро има неуспехи – липса на икономически ръст, корупция, терористичната заплаха, която все още съществува. Но както често става при диктатурите и авторитарните режими, хората винят за това други – правителството или губернаторите на райони.

- В последно време, във все повече региони, отново и отново се провеждат протести, например, на водачите на камиони или сред селското население.

- Тези протести получават доволно висока поддръжка. За протеста на шофьорите на камиони по телевизията практически не се съобщава. Същевременно 40-45% от хората ги подкрепят. Протестите на селските жители са по-малко известни, но те също са одобрявани, проявява се съчувствие към тях. Същевременно само малцина са готови да се присъединят към протестите.

- Т.е. от това не възниква голямо политическо движение?

- Не, въпреки, че икономическата ситуация не се подобрява. След въвеждането на санкциите и падането на цените на нефта силно спадна оценката за покупателна възможност. Сега хората се приспособяват към кризата. Има причини за недоволство, но същевременно всички конфликти и стачки си остават на местно равнище. Няма организация, която би могла да координира тези протести из цялата страна и да осигурява масова поддръжка.

- А как изглежда ситуацията с антикорупционните протести на опозиционера Алексей Навални?

- Тези протести получават по-малка подкрепа даже темата за корупцията да стане важна за хората. Сега тя се възприема като даденост. Корупционните скандали валят един след друг. По мои съвсем груби оценки всяка година постъпват от 850 до 900 съобщения за възбудени углавни дела против държавни служители. Това създава картина за един абсолютно корумпиран държавен апарат – тази оценка е споделяна от 80% от руснаците. Същевременно корупцията се възприема от хората като времето, като климата. В Русия просто зимата е студена. Отделните акции на Навални се подкрепят, но в относително неголеми групи.

- Какви са шансовете на Навални на президентските избори?

- Навални е талантлив политик. За разлика от другите опозиционери, в тежките условия на медийна изолация, той успя да създаде собствена мрежа. За последните две години той стана разпознаваем за 55-56% от руснаците. Същевременно той е оценяван положително едва от 6-7%. Против него работи силната машина на пропагандата. Тя е много ефективна преди всичко в провинцията. Положително към него се отнасят предимно жителите на големите градове. В Москва тоя е поддържан почти от всеки четвърти, а това е наистина голям процент. От всички гласоподаватели в Русия за него са готови да гласуват 3-4%. От тези, които ще отидат до урните максималния процент е 10.

- След двете протестни акции възникна впечатление, че той е поддържан на първо място от младите. Расте ли ново, неустрашимо поколение?

- Смятам, че това е впечатлението на журналистите. Възрастта на по-голямата част от привържениците на Навални е от 25 до 40. В последните протести наистина взеха участие повече младежи, но те не са цяло поколение, а са главно деца от средните слоеве, които са приели ценностите на родителите си. В последните 2-3 години се наблюдава нова вълна на патриотизъм, в училищата у децата отново бива насаждана идеология. Младежта в големите градове възприема това като насилие. Оттук възниква и съпротивата – един отчасти морален, отчасти естетически протест. Но това е много тънка прослойка, 2-3% от всички млади.

- А останалата руска младеж?

- В действителност младите хора повече от всички подкрепят Путин. Те са отраснали при Путин и повече от всички са били подложени на въздействието на пропагандата. Възможността да пътешестваш свободно, развлеченията, интернет, по-високото жизнено равнище – всичко това за тях е напълно естествено. За разлика от по-старото поколение, те не знаят колко струва всичко това. В същото време сред младите в провинцията по-ярко са изразени комплексите за непълноценност, характерни за времената след разпада на СССР. Те имат чувствато, че страната е станала по-добра, т.е. Русия е станала нормална страна, но в международен план тя не е възприемана така, а по-скоро като изостанала, бандитска държава. Това отсъстващо признание се възприема много болезнено, преди всичко от младежта.

- И това се случва въпреки, че все повече хора имат достъп до интернет и алтернативни източници на информация?

- Можете да отведете коня до водата, но не трябва да го карате да я пие. Много хора не искат да получават алтернативна информация, защото тя не съответства на техните представи. Пропагандата е по-убедителна. Но дори хората да не вярват в пропагандата, у тях не съществува алтернативна картина на реалността. Пропагандата не ни заявява, че животът в Русия е по-добър от живота на Запад. Тя ни говори, че животът е лош навсякъде. Това е много въздействащо. То убива надеждите за промяна и готовността да се участва в политическия живот. Повече от 80% от руснаците заявяват, че те нямат влияние върху политиката. Ако обаче ги попитате, не искате ли да получите такова влияние, по-голямата част заявява „не“.

- Хората не искат смяна на властта?

- Те нямат засега еднозначен отговор. Те заявяват по принцип „да, управниците трябва да се сменят, но в този конкретен случай е по-добре на власт да остане Путин“. С него е свързана надеждата за икономическа стабилност, на ръст, както беше в периода 2002-2012 г.

- Ако тези надежди не се сбъднат, него ще го поддържат и след 6 години ли?

- Нужно е да почакаме. Доходите на населението ще продължат да падат. Това означава и, че поддръжката за Путин ще пада. Разбира се, ако не се появи нещо от рода на войната в Донбас, сблъсъка в Сирия или конфликта с Турция.

- Казвате, че всеки конфликт вдига рейтинга на Путин?

- Всеки конфликт връща страната в състояние на изолация – отказ от промени, готовност за търпение занапред. Това довежда до консолидиране на властта. Руското общество е още в голяма степен съветско общество – закрито, със силно военизирани възгледи. Пропагандата не само дискредитира такива западни ценности като либерализъм, демокрация, права на човека, достойнство. Реанимират се представи от съветската епоха, например, че Западът е враждебен към Русия и, че е нужно да се принесем в жертва заради сигурността на страната.

- Това не се ли промени след идването на Доналд Тръмп на власт в САЩ?

- Абсолютният пик на антиамериканизма беше достигнат след анексията на Крим. След това негативното отношение към САЩ започна да отслабва. След победата на Тръмп, антиамериканската риторика спадна силно. Но когато стана ясно, че Тръмп не е готов възстановяването на отношенията между двете страни да стане според руските условия, пропагандата отново стана интензивна. Негативните настроения се затвърдиха.

Интервюто е на Die Welt
заглавието и преводът от руски са мои -

Юрий Александров
https://gledam.blogspot.bg/

Коментари