8 март ли? Знаете ли, че още го празнуват?

Ще ми се да започна някак по-меко и мило, но не мога да се сдържа. От собствени наблюдения виждам, че през последните години тази „бележита дата“ се превърна в общи линии в Празник на позавяхващата средна българка, търсеща вниманието, което обикновено не получава вкъщи, по всевъзможни места – на работното място, по банкети, по улици, по телевизии, в чалга клубове, ресторанти и т.н. То са едни тоалети, едни гримове, едно фръцкане, една гордост… Сякаш това, че си жена, е някакво лично и изключително лично постижение. 8 март празнуват и доста тинейджърки, но на тях някак мога да го простя, защото просто копират модели на поведение от кухите си майки.

Не искам и да навлизам в някакви сухарски историко-политико-социални корени на този „празник“, но няма как да не вметна, че той се налага покрай борбата на жените за еманципация, още преди век. В днешно време, обаче, жените са еманципирани, дори са супер еманципирани. Даже ултра еманципирани, до степен да имат повече права отколкото мъжете и думата им често да тежи повече в семейството. Нищо лошо…

Какво тогава празнуват на 8 март жените остава загадка. Това че са от единият от двата пола, от които се състои човечеството ли? Добре, аз съм от другия, но не помня до сега на Деня на мъжа да съм очаквал шише бърбън или някакво специално отношение от жените около мен. Ще ми бъде неудобно някак. Още повече, че това, че съм мъж не се дължи на някакви мои интелектуални или физически усилия, които да карат околните да са безкрайно възхитени от моята личност.

Стремя се да показвам любовта, уважението, възхищението и признателността си към половинката си всеки Божи ден и го правя, защото съм вътрешно убеден и защото тя го заслужава. Е, понякога пропускам, но тя не се сърди за това, което я прави още по-заслужаваща. Има обаче една дата, която със сигурност ще пропусна, защото тая масова осмомартенска психоза ми идва малко много. Нещо като консуматорската Коледа или пък Свети Валентин. Пък и Петя ще ме изгони от вкъщи, ако се опитам да й подаря цветя на 8 март!

8 март обаче съществува. Особено в бившите соц. страни, където се празнуваше покрай безогледното налагане на един модел, който целеше да превърне жената най-вече в работничка, краварка, секретарка, ударничка или космонавтка, заличавайки всичко онова, което я прави истинска жена. Затова по плакатите от онова време жените приличаха на борци прекалили със стимулантите.

Естествено на битово ниво празникът си беше и тогава нещо подобно на това, което е днес. Забързани мъже от всички възрасти с поувехнали китки в ръце, подпийнали щастливи лелки с подарени от колегите зюмбюлчета за два лева парчето, а вечер ядене, пиене и чалга. Чалгата! Там някъде е разковничето на цялото това безумие... Все пак благодарение на този празник всяка година се сещам, че нацията ни се състои преобладаващо не само от лумпени но и от лумпенки. Благодаря за което.

Единственото, което мога да приема на тази дата е, че 8 март е ден на Майката, когато всички ние, и мъже, и жени благодарим на Жената, която ни е отгледала, възпитала и хвърлила време, нерви и живот за да ни осигури старт и бъдеще. Но дори и за това има, къде по-подходящ християнски празник, който дори аз, нехристиянинът, считам за по-подходящ – Благовещение.

Та, мили жени, ако утре получите поувехнало зюмбюлче от някой мъж знайте, че това не е никак възхитително, а по-скоро унизително за вас. Ако пък не можете да разберете, защо това е така, тогава празнувайте на воля и изживейте своите 15 минути слава. Догодина пак :)

Юрий Александров

Коментари

  1. Превъзходно написано! Точно, както аз го мисля :)

    ОтговорИзтриване
  2. Palni gluposti,draskanisite na edin neizvesten.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да :) Точно толкова неизвестен, колкото теб. Аз поне се подписвам под мнението си.

      Изтриване
  3. Написахте ли нещо? Направо- НИЩО!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар