Мила ми госпожо Цачева - открито писмо

Цачева Цецка
Мила ми госпожо Цачева,

Пише ви един обикновен човек, който през целия си съзнателен живот е имал десни убеждения, такива, на каквито вашата партия ГЕРБ претендира да бъде носител. Тези десни принципи, се състоят от няколко основни идеи, наченките, на които са поставени още през епохата на Просвещението, да не кажа хиляди години преди това. Те се въртят около една единствена думичка – Свобода. Свобода на индивида, свобода на словото, свобода на сдружаването, разделение на властите, свобода на честната частна инициатива, равенство пред Закона, свободни избори, ненавист към тоталитаризма и авторитаризма - все неща, в които съм сигурен, че вие не вярвате. Иначе едва ли щяхте да заявявате по националния ефир, че „националният интерес е по-важен от правата на отделния гражданин“.

Не, г-жо Цачева, не е по-важен! Спазването на свещените права на отделния гражданин е основата за изграждането на свободни и проспериращи общества. Свободният гражданин е тухличката, която съгражда сградата на правовата и благоденстваща Държава и върховен национален интерес е тези тухлички да бъдат яки. А гражданинът без права се превръща в калпава тухла, която може да бъде градивен материал само за антихуманни режими. Ако не мислите така, то едва ли можете да се наречете „десен“ политик.

Бях безкрайно учуден от издигането на вашата номинация от управляващата партия (т.е. от Бойко Борисов) за кандидат за поста президент на Република България. Учуден, защото никога не съм си мислел, че такъв един човек, като вас, с всичките ви плюсове, може да застане начело на една държава, отчаяно нуждаеща се от Президент, който да съчетава в себе си достойнство, чест, смелост, ясни морални устои и външнополитическа ориентация към Свободния свят. От всичките ви изяви на политическата сцена аз досега не съм останал с впечатлението, че именно вие сте носител на такива качества.

Напротив, всеки път, когато Ви слушам, имам чувството, че срещу мен стои някакъв сух бюрократ от средния ешелон на държавната администрация, който говори много, но не казва нищо, използвайки някакъв непонятен Оруелски новоговор, целящ да убие всяка мисъл.
Предполагам, че този език сте го научили по време на членството си в Българската комунистическа партия, чиито диктаторски режим почти успя да унищожи свободната мисъл сред хората в тази страна, превръщайки повечето от тях в аморфна маса от лумпени, селски тарикати и нагаждачи – нещо, чиито последици изпитваме горчиво и днес.

Казвате, че не се срамувате от членството си в БКП. Цитирам ви дословно:
„Не се срамувам, че съм била тогава член на комунистическата партия, защото комунистическата партия до 1989 г. беше държавата. Винаги – и като млад човек студент, и насам, моята кауза е била държавността. И винаги към партията, която е изповядвала тази кауза, съм имала отношение.“

Срамът, г-жо Цачева, е основно изживяване на човешката психика, което възниква у индивида, когато той е осъзнал, че е направил нещо недопустимо, нещо в разрез с морала, че е престъпил някакви човешки граници. Предпоставка за неговата поява обаче е осъзнаването, че си сгрешил, че си постъпил неправилно. Това може да се случи рано или късно. Но по-добре късно, отколкото никога. От думите ви виждам, че Вие дори не отчитате това като грешка в собствените си действия, да не говорим, че не осмисляте, че членството в една престъпна организация е чист позор.

По времето, когато Вас са ви приемали в БКП, аз бях 15 годишен и бях пропуснал всякакви срокове за задължителното тогава влизане в Комсомола. Накрая с „последния влак“ в края на 8-ми клас, зорлем ме вкараха в списъците на тази организация. При „първия тур“ на приемане, година преди това, аз заявих пред класния си ръководител, че не желая да бъда приет в Комсомола, защото комунизмът не отговаря на възгледите ми. Това, естествено, не повлия никак добре на по-нататъшното ми развитие. Бях подложен на едногодишен психически тормоз, който трябваше да ме убеди, че трябва да постъпя в Комсомола. Накрая всички в класа бяха приети освен мен и един мой съученик (до ден днешен мой добър приятел). В деня на събеседването, изправен пред приемащата комисия, аз не събрах в себе си сили просто да се обърна и да си изляза от стаята. От тогава до ден днешен изпитвам горчив срам и никак не се гордея, че тогава не направих това, което трябваше.

Виждам обаче, до ден днешен, че Вие не изпитвате подобни терзания и смятате съвестта си за чиста, като сълза. Дори след като публично се разбра за престъпленията на комунизма в началото на 90-те. При добро желание вие можехте да научите за тях още през 80-те, ако слушахте радио BBC или пък „Свободна Европа“, но какво говоря, доколкото разбирам, по това време, Вие сте чели „Огоньок“.

Според Вашата логика относно партиите и държавата, ако живеехте през 30-те години в нацистка Германия, щяхте да сте член на Национал-социалистическата партия, защото само тя е представлявала държавата, и това е щял да бъде единствения начин да се докоснете до управлението и да се изкачвате нагоре в йерархията. Предполагам, че от вас щеше да излезе един добър началник на „Бухенвалд“ – отговорен, дисциплиниран, изпълнителен, вярващ, че националните интереси на Райха са над тези на отделния гражданин.

Ако пък комунистическата диктатура в България случайно не беше паднала, днес Вие сигурно щяхте да бъдете някой окръжен партиен секретар, или пък, за ваша радост, член на ЦК на БКП. И в този случай каузата ви пак щеше да бъде „държавността“. Нищо, че тая държавност щеше все така да потъпква свободите на своите граждани, да ги вкарва в затворите за всяко изразено несъгласие, да ги разстрелва по границите, да ги прекръщава, да подържа огромна за размерите й армия, да забранява. И всичко при Вас пак щеше да си е наред…

Въобще, отдавна ми е писнало от такива хора като Вас, които все някак успявате да сте във властта. Готови сте да зарежете малкото останали ви принципи, да се съюзите с дявола, да нарушите морални норми, да мимикрирате от комунисти в убедени демократи или обратното, само и само, да се домогнете до някой държавен пост, да завършите образование или просто да получите някоя облага. В случая обаче, постът е Президент на Република България и ако вие случайно бъдете избрана за такъв, това ще е показателен пример за моралното състояние на вашите избиратели и на вашата партия, като цяло.

Без уважение, защото наистина не ми остана
Юрий Александров

Коментари

  1. Защо от БСП не казаха, че десните гурута, са техни другарчета от БКП? ....... На Илия Минев, ДС, му правят партия, и му казват, че и те ще се запишат скро в нея. Това пише Илия Троянов в книга "Революция менте"; и - че БКП-елитът и ДС, се държат по-добре с дясната опозиция и дисиденти, и емигранти, и лошо с левите. chetohche.blog.bg/novini/2016/01/14/poslednata-rech-na-todor-jivkov.1422455 Но да се върнем към “кралското слово”.

    Нататък речта на Живков очертавала това, което се случи и продължава да ни сполита сякаш изневиделица:

    ... Извършихме вече работата по създаването на фирмите в областта и на промишлеността и на селското стопанство. Сега предстои фирмите да се изпълнят със съдържание. Какво може да бъде това съдържание? Само онова ... което се намира в западните фирми ... – нас напълно ни удовлетворява ...
    Предстои цялото здравеопазване да мине на акционерен принцип ... Ако желае, всеки гражданин или фирма може да се включи, давайки нещо ... Ако не го задоволява лекаря или менюто в болницата – ще си доплати. Свободно частната практика. Така ще постъпим и с пенсионния фонд ...
    Акционерната фирма ще обхване като ракови образования цялото общество.
    ... Нови промени предстоят в данъчната система. Ще въведем данък, какъвто не е имало в България. Просто е взето от западната система. Равенство в облагане във всички сфери.
    ... Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане ...
    През 70-те години ние направихме голяма грешка като не довидяхме НТР ... и сега трябва да наваксваме ...
    Трябва да превърнем Народното събрание в работеща корпорация. Народните представители ще работят повече, ще имат власт ...
    Сега навсякъде има матриал за митингова демокрация. Ужас. Жалко че не съм млад, да развея байряка на митинговата демокрация. ...
    ... Най-фаталната грешка е по националния въпрос. ...
    Никъде в социалистическите страни положението не е добро ... Преустройство, което няма да става под ръководството на партията, ние не можем да приемем ...
    Демократизмът и гласността след пленума ще получат силно развитие. ...
    Искам да Ви уверя, че ще вървим заедно напред. Имаме грешки, но избраният курс е правилен.

    И ето че вървим (водят ни, влачат ни като добиче към кланица) по “правилния курс” оттогава та до сега – при управление на различни партии, различни правителства, уж категорично опозиционни едно на друго. Изпълниха фирмите със съдържание. Болниците станаха търговски дружества. Въведоха плоския данък. Ракът на далавераджийството наистина обхвана цялото общество. Вълците дояждат нарочените за мърша обикновени работяги. Парламентът е главен орган на олигархията. Митинговата “демокрация” пълни главите с въздуха на илюзиите под налягане. Гласността проглушава ушите, не чуваме от нея гласа на собствения си разум. Е, с НТР стана малко гаф, производство в съвременна България практически няма, но пък има богат внос на високотехнологични дрънкулки, чрез които жилото на НТР се забива в народа все по-навътре. Говоря не само за консуматорската мания, а и за оборудването, което замества човешки труд и оставя орди безработни. И докато жилото ни трови, медът почти изцяло се лее в гърлата (не напълно буквално де) на останалите на ръководна, но вече прикрита роля кадри – бившите партийци, настоящи капиталисти и техните протежета, ортаци и близки измекяри.

    Къде сме ние, народът, в цялата схема? Като какво сме в нея, освен консуматив?

    Журналистите, свидетели на “пророчеството” на 1 ноември 89-а, на следващия ден не публикували нито дума. Бе нужно да си траят, докато се пече новата порция митове за фураж на стадото, в чиято кошара пуснаха вълци.

    ОтговорИзтриване
  2. Мао е съгласен с идеята на Сталин за увеличаването на класовата борба след събарянето на капитализма. Мао доразвива тази идея и стига до извода, според който в преходния период между събарянето на капитализма и окончателното въвеждане на комунистическото общество именно комунистическата партия и нейните кадри, функционери започват да играят ролята на буржоазия, която има интерес от възстановяване на капиталистическото общество. Целта на културната революция е именно това: сваляне от власт на комунистическата номенклатура, превърнала се в нова буржоазия. Живковистите се изкачиха по стълбата, и станаха принцове. Да!-разкажете и излъжете за жертвите на комунизмът, та да са спокойни прнцовете - дясното - капиталистическата върхушка - статуквото - елитът. Те дават мило и драго за дясна пропганда и антикомунизъм. Комунизмът смущава сънят на принцовете, винаги, завнаги, те мечтаят за вечен наследсвен елит, и ако капитализмът е вчен и наследниците им ще им са елит - вечно. Но и всяка революция ражда нови принцове - капиталистчески елит - олгархия.

    ОтговорИзтриване
  3. Десният ум е двуличен - двойни стандарти, за да е комфортно в конформизмът.. Лявото е за еднакъв стандарт - тоест - научен метод. И равенството - в свободо, Равенство,братство, е равенство в методът и отношението в единен стандарт за всичко и всички. СВОБДА - НАУКА - СЕМЕЙНО ОБЩЕСТВО! Дяяясното е ДВОЙНИЯТ СТАНДРТ.

    ОтговорИзтриване
  4. Социализмът е семейството, а кръчмата с бляскави шишенца е капитализмът и либертарианството.

    ОтговорИзтриване
  5. Jonny, не ме разсмивай, моля те :) Освен това само спамиш.

    ОтговорИзтриване
  6. Забравих да напиша по темата, заради този Жони :) Прекрасно писмо, в което е написано всичко, което аз мисля. Дори можеше още.

    ОтговорИзтриване
  7. Джони, НЕ ПЛЮЙ върху паметта на Илия Минев-ти си ЧЕРВЕНО тролче, щом можа да напишеш това

    ОтговорИзтриване
  8. Джони де франко, благодаря за забавните ти писаници. Посмях се от душа :) Обаче, наистина не пишеш по темата. Първо предупреждение. Второ няма да има.

    ОтговорИзтриване
  9. 75% от написаното, въпросната дама няма да разбере, а остналото ще игнорира

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Знам, но ми напираше някак, да го напиша. По-скоро адресатът не е тя :)

      Изтриване
  10. Джони ,явно си нямаш представа кой е Илия Минев ??? Но ти си червено мекере със сигурност :))

    ОтговорИзтриване
  11. Дано не стане. Гади ми се от такива същества - партийни плужеци като Цачева и Главчев!

    ОтговорИзтриване
  12. Прекрасно написано, но дълбоко се съмнявам, че ще бъде разбрано!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за оценката. Знам, че написаното няма да бъде разбрано, но трябваше да го напиша :)

      Изтриване
  13. Мислех да коментирам госпожата и поведението ѝ, но 90% от съдържанието щеше да е нецензурно и вулгарно. Отказах се. Просто поредната пребоядисана...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бе и на мен ми идваха едни нецензурни думи, ама и аз се чудя, как се въздържах :)

      Изтриване
  14. Много добре казано и отговаря на истината!

    ОтговорИзтриване
  15. ))) благодаря, комсомолската ви история е аналогична на моята. поздрави, Боби

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Неее, аз благодаря! Радвам се, че има хора, които са преживели подобни неща, като моите :)

      Изтриване
  16. Рядко съм срещал в българския Интернет, такъв добър блог. Това си е една приятна изненада!!! Може би на пръстите на двете ръце могат да се изброят подобни блогове. А за писмото - имате моите адмирации! Александър Бонев.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че блогът ви харесва. И благодаря за оценката!

      Изтриване

Публикуване на коментар