Превръща ли се Бойко Борисов в заплаха за националната ни сигурност

Карикатура на Христо Комарницки
Истинският лидер се познава по това, че в трудни моменти е способен да взима непопулярни решения. Истинският лидер е способен да защитава националните интереси, дори когато те противоречат на идеите за развитието на света на велики и не толкова велики сили. Той е способен да казва „не“ на цели професии, които се стремят да запазят привилегиите си за сметка на цялото общество, да отсява важното от второстепенното и да осъзнава ясно цивилизационната си принадлежност. Лидерът не шикалкави, не е мил с терористите, не кляка пред диктаторите, не славослови престъпни режими, били те сегашни или минали. Лидерът не е бил съдружник с престъпници, не е членувал в тоталитарни организации, той знае добре значението на думи, като „достойнство“ и „чест“.



Е, ясно е, че премиерът Борисов не отговаря на нито едно от горепосочените условия, но едва ли можем да очакваме всеки министър-председател на България да бъде завършен лидер. Такива хора се намират трудно, особено в една така дискредитирана област, каквато е политиката в южноевропейските страни. Малкото останали свестни в това поприще са или ентусиасти или луди. А най-често и двете.

Липсата на лидерски умения у Борисов нямаше да e беда, ако не се допълваше с неистовото му желание да се хареса на всеки. Това негово желание се превръща на дела в един непрекъснат низ от компромиси, съпътстващи цялото му управление, което естествено пречи на извършването на редица важни реформи. Не може и привържениците и противниците на съдебната реформа например, да бъдат доволни от някакъв постигнат компромис в уредбата на третата власт, поради простата истина, че те са представители на две коренно различни и несъвместими ценностни системи. Така ставаме свидетели, как на практика реформи няма или, ако има, то те са половинчати и имитационни.

Само вижте, как се отнесе Маргарет Тачър със стачкуващите миньори през 1985 и как се отнесе Бойко Борисов с протестиращите полицаи през 2015-та и ще разберете за какво става дума.

Всичката тази половинчатост и отказ от действия, за да може всички да са доволни, ни водят неизбежно до натрупване на вътрешни проблеми, които рано или късно ще се наложи да бъдат решавани, за да не доведат някой ден до катастрофа в образование, отбрана, социално осигуряване, култура, финанси и прочее и прочее.

Катастрофа се оказва и външната политика на Борисов, особено предвид ходовете му от последните месеци, когато с най-разнородни изказвания и телефонни разговори направи един завой към Русия и започна защита на руските интереси в България. Слагането на ислямо-фашисткия режим на Ердоган и опитът му да прокара исканията на турския рекетьор пред Европа ни връщат назад към едно срамно минало, когато на практика България беше Задунайская губерния на комунистическа Русия.

Днес във време на изострено противопоставяне м-у Путин и нашите съюзници, Борисов сякаш е готов да вземе неутрална, та дори проруска позиция при всяка очертаваща се изгода. И това не е никак учудващо, предвид комунистическото, охранителното, бизнес и образователното му минало. Изявленията, които дава напоследък, говорят само за едни безкрайно тънки безпринципни сметки, как точно да си наведем главите, за да ни подмине бурята и как да бъдем добре с всички, та дори с тоталитарни правителства и терористите от Ислямска държава и Хамас. Така с годините той заприличва все повече на духовния си водач – диктаторът Тодор Живков.

Откровено казано това е чиста безпринципност, която може да доведе на България много беди. Защото слагачите ги бият не само в училище...


Юрий Александров

Коментари

  1. Няма втора, като Маргарет Тачър!!!

    ОтговорИзтриване
  2. То няма втора, безспорно, ама това не е никак добре.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар