На пръв поглед, през последните 300 години, свободата по света напредва бавно и неотклонно. Днес повечето европейци са по-свободни, откогато и да е било през историята на Стария континент. Същото важи и за много хора по света, чиито страни в последните десетилетия възприеха демократичната форма на управление, макар и често примесена с впечатляващи местни екзотики. Разбира се, на планетата ни има все още и държави, които не могат да бъдат наречени демократични и свободни, и в които гражданинът е по-скоро поданик без основни права, като правото да избираш свободно управниците си, право на протест, на свободно слово, на придвижване, на сдружаване, на събиране, на честен съдебен процес, на най-обикновен човешки личен избор. Някои режими, като тези в Русия, Турция и Венецуела, ограничават по един или друг начин част от тези естествени човешки права, а в чисто тоталитарни държави като Китай, Куба и Узбекистан те са елиминирани напълно. Съществуват и немислими за 21 век страни, като Саудитска Арабия и Северна Корея, където „гражданите“ са превърнати в истински роби на идеологически и религиозни авторитарни сатрапи.
Но, както отбелязах в началото, свободата по света бавно и неотклонно се разпространява, въпреки многобройните опити да бъде дискредитирана от тоталитарни режими и въпреки дълготрайните или кратковременни спадове в нейното съществуване.
Дали обаче тези скорошни спадове не са един предвестник на една по-дългосрочна тенденция, която ще ни доведе до своего рода нови Тъмни векове или пък до нов възход на тоталитарните режими състоял се вече след края на Първата световна война и проточил се за някои държави до неотдавнашното минало, а за някои и до днес? Дали състоянието на човешката свобода през годините история не представлява една графика от спадове и възходи, а не линия водеща неизбежно нагоре? Все пак в Рим на Грагхите гражданинът е бил по-свободен, отколкото жителя на вече папския град 1000 години по-късно. Атина на Перикъл със сигурност е бил по-либерален град за имащите гражданство свои жители, отколкото 2000 години след това. Какво, говоря!!! Та робите в Атина през 400 г. пр. Хр. са имали почти същите права, каквито имаха гражданите на болшевишка Русия през 1930-та.
Именно последните примери подсказват, че един нов период на упадък на Свободата, не е никак невъзможен и дори и по-скоро вероятен, защото един умен човек беше казал, че Историята се повтаря. Днес съществуват десетки примери за потъпкване на елементарни свободи навред из света. Някои от тези примери са на пръв поглед маловажни и незначителни и се случват в страните с либерална демокрация. Тях обикновено подминаваме с насмешка или безразличие. Други са стряскащи, очебиещи и пределно ясни. Тук ще се спра на някои от тях:
1. Образование без просвещение.
Безспорен факт е, че образованието е една от основните движещи сили на свободата. Наличието на голям брой от добре образовани граждани в една държава неизбежно способства за превръщането й в правова и свободна. Това е така, защото образованият индивид има по презумпция по-широк поглед върху заобикалящият го свят, по-лесно открива причинно-следствените връзки в обществото и, не на последно място, има по-големи изисквания към управниците. Така той се превръща в своего рода спирачка за естественото влечение на всеки държавен апарат да трупа неотклонно повече права за себе си, отколкото за своите граждани. Не случайно 10-те държави с най-голям брой хора с висше образование до една са либерални демокрации.
В последните десетилетия обаче образованието навред по света взе да придобива едни нови стряскащи измерения. Предвид все по-натрупващите се знания на човечеството през вековете в обучението в средните и висши училища все повече се набляга на тясната специализация, на придобиването на знания и умения в дадена област, които ще спомогнат за последващото професионално развитие на обучавания и това става естествено за сметка на т. нар. „обща култура“. Последният термин отдавна се е превърнал в едно досадно клише и може би е по-удачно да бъде заменен с отдавна познатото ни „просвещение“. Защото Просвещението не е една точка от историята, след която вече всички са просветени. То е процес, който ако някога бъде спрян, всички рискуваме да се върнем обратно към епохата на варварство и тирания.
Днес в огромната си част образователните системи по света образоват, а не просвещават, сякаш забравили времената на Русо, Монтескьо и Волтер, в един все по-материален свят изискващ от хората да оцеляват в тесните пътеки на професионализма, водещи наистина до един по-добър материален живот, но свършващи точно там.
В своите контакти съм срещал хора, положили огромни усилия и завършили два или три университета и които наистина са много добри професионалисти в една или две области, но същевременно не знаещи и нежелаещи да научат нещо за историята, географията и развитието на света или държавата, в която живеят. Много от тях притежават власт в организациите, в които работят и взимат решения от които зависи съдбата на хиляди хора. Много от тях са политици, които без да са докоснати от Просвещението решават бъднините на милиони. Ако пък погледнем на по-ниско равнище ще видим, че днес висшите училища по света в една или друга степен бълват милиони добре образовани по днешните стандарти лумпени, които се различават от класическите такива единствено по степента си на знание в строго определена област. Така понякога се получава, че гладуващият неграмотен бедняк от бидонвилите на Калкута притежава същата неспособност за вземане на решение за това, кой да го управлява, както материално задоволения брокер на Уол Стрийт. Съответно изискванията и на единия и на другия към Властта са занижени до степен получаване на материални блага и още материални блага.
Примерът естествено е елементарен, но опитайте, по дяволите, да говорите с такива хора. Тегаво е някак…
2. Държавата - майка
Напълно съм съгласен с написаното, но все пак има и еквалитетни световно признати университети, които учат и на "просвещение"!
ОтговорИзтриванеДа, макар че и там започнаха с прекаленото профилиране. То и друг начин май няма, защото знанието във всяка дисциплина набъбва с всяка измината година. Няма да им стигне времето, че да се просвещават :) Пък и това е задължение на семейството, според мен.
ОтговорИзтриване