Глас отдясно в защита на Волгин

Решението да се свали от ефир предаването на Петър Волгин, някак го очаквах подсъзнателно, но когато това се случи се учудих на реакцията си.

Бях отвратен. Почти толкова отвратен, както когато се случваше да слушам горепосочения журналист, който всяка събота громеше по националния ефир всички „десни психопати”, „платени протестъри” и „чужди НПО-та”. С една дума всички в България, които по някакъв начин се определят, като десни, модерни, прозападно и антипутински настроени.

Волгин има един проблем с професията, която упражнява, а тя е, че революционната му реторика често преминава в чист патологизъм, особено в моментите, когато взема да говори за ДСБ, за „Америка за България” или за „протестърите“. Тогава той се вживява в ролята на някакъв нов Че Гевара, и оставя омразата в думите му да се разпръсква на щедри дози из ефира подобно на „световния революционер“, който правеше това с куршуми. Това обаче не го прави никак убедителен в днешния свят, а по-скоро разкрива пред всички логично разсъждаващи хора, че е пристрастен, едностранчив и дори платен... Знам ли от кого?

А може би това, че предизвиква толкова полемики около себе си, го прави добър журналист? Не знам и сигурно, каквото и да кажа, ще е пристрастно, да не говоря, че когато си мисля за Волгин, почва да ми се псува.

Псуването обаче, когато не харесваш някого, е свещено право из тия балкански ширини, такова, каквато е традицията да бъде затваряна устата на всеки, който си позволява да критикува властта. Особено, когато е по-известен, какъвто е случаят с Волгин. Разликата между псувнята и забраната обаче е, че първото разтоварва човека, а второто го натоварва.

Така натоварени с вината за тази типично тоталитарната забрана биват хората от ръководството на БНР и, естествено, управляващите, които, няма да се лъжем, в страна като България, дърпат конците на всички „независими“ комисии, съвети, агенции, обществени медии и прочее и прочее. Кой дърпа техните конци е интересен въпрос, но не е предмет на този текст.

Някак не мога да приема и мотивите за отстраняването на журналиста. Ако в закона има изискване в рамките само на едно предаване в обществените медии да бъдат отразявани различните гледни точки по определен въпрос, за да има някакъв баланс, то значи този закон е противоконституционен, защото не можете да накарате един журналист да пуска в предаването си текстове, с които той не е съгласен. Иначе всяко публицистично предаване ще се превърна в една конформистка боза и ще изгуби своята острота. Равновесие в гледните точки в една обществена медия може да се търси в програмата на медията като цяло, а не в рамките на определено предаване. Дори в „Хоризонт“ я бяха постигнали в двете антагонистични предавания „Конструкция“ на Калин Манолов и „Деконструкция“ на Волгин.

През лятото на миналата година Манолов с чест се отказа да води предаването си и един от мотивите му беше невъзможното законово изискване относно спазването на „обществен баланс“ в едно и също предаване, което изискване, според него, може да бъде използвано и като тояга и като морков – в зависимост от случая. Тогава Волгин не последва своя ефирен опонент, чакайки, може би нарочно, точно този момент, когато ръководството на БНР ще се сети да го забрани изпълнявайки закона, а той самият да се превърне в някакъв изроден мъченик на свободата на словото.

Колкото и да ми е антипатичен Волгин обаче, не мога да не защитя правото му да продължи с предаването си. Едно защото в България има милиони граждани разсъждаващи по сходен с неговия начин, което аз не мога да отрека, колкото и да ми е неприятно. Друго, защото, когато някой вземе да затваря устата на опозиционно настроени журналисти в обществените медии, цяла България прави още една крачка назад към онези тъмни времена на комунистическата диктатура, когато хората биваха убивани и затваряни, само защото са се осмелили да заявят някакво мнение различно от това на режима.

Та по-добре върнете Волгин, господа управляващи, и вземете мерки за промяна в закона! Иначе всички ще си помислим, че всъщност не зачитате ценностите, които така кресливо и угоднически на някого твърдите, че изповядвате. Защото някои вярваме в тях по убеждение, а не по някакви си конюнктурни геополитически съображения.

Лошото покрай тази грозна ситуация с Волгин е, че в общественото пространство почти липсваха гласове от дясно, които да защитят свободното слово и правото на журналиста да говори. А това още един път доказва, че сме страна, която машинално копира ценностите на Запада, без да вярва безпрекословно в тях. И така от 140 години…

Е, Волгин получава един глас отдясно в мое лице… Той не е персонално за него, но е за свободите, които всеки гражданин трябва да защитава, независимо от това, дали засегнатият е негов политически опонент или е човек, чиито идеи безпрекословно и робски одобрява.

Знам, естествено, че няма да бъда разбран и, че ще предизвикам недоволство и дори омраза сред своите съмишленици, но никой не може, ей така, да ме накара да зарежа принципите си, върху които се гради целият ми светоглед…


Юрий Александров
http://gledam.blogspot.bg/

Коментари

  1. Не съм съгласен с вашето мнение, че на национални предатели като Волгин трябва да се дава възможност да плюят от националния ефир против Европейска България и Цивилизована Европа и да защитават феодалната Юдо-хазарска Рус. Убеден съм,че веднага след разгрома на кремълските тирани в предстоящата космическа война, Военният трибунал незабавно ще се заеме с предателите.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар