Диоген – гражданинът на света, който живееше в делва


Може би Диоген е първият човек, който преди близо 24 века произнася забележителните думи: „Аз съм гражданин на света”. Какво точно е имал предвид философът, изричайки това, ние едва ли можем да знаем, но казаното от него отеква до ден днешен с учудващата си актуалност.


С подобна актуалност са и многобройните случки от животът на философа-киник, достигнали до нас благодарение на антични автори. Някои от тях навярно са претърпели изменения през хилядите години, които ни делят от онова време, и дори навярно прекрачват границите на историческата достоверност, но от тях добиваме някаква представа за човека и философа Диоген, който отхвърляйки света около себе, неволно се превръща в морален компас за съществуване на човека именно в тази отричана от него действителност. От друга страна Диоген е пример за това, до къде може да стигне човек в тоталното отрицание на действителността. За добро или за зло. Едно обаче е неоспоримо – философията, която проповядвал, той осъществявал в дела. За съжаление обаче трудовете, които той е написал са изчезнали безвъзвратно във времето.

Днес, опирайки се на съвременните постулати, навярно бихме нарекли човек като Диоген зевзек, простак, просяк, клошар, луд и всички тези етикети ще бъдат, колкото верни, толкова и грешни. Диоген проповядвал, че щастието се крие в независимостта, и за да покаже, че думите му не се различават от делата му, живеел в една голяма делва, собственост на един храм и ядял, каквото му подхвърляли милостивите атиняни. Призовавал за простота на живота и задоволяване на човешките нужди с простички неща. Дори счупил чашата си, когато видял едно момче да пие вода в шепи, обявявайки че и тази чаша е лукс. Същевременно той не отричал удоволствията. Когато го обвинили, че излиза от един публичен дом, той отговорил, че трябва по-скоро да го обвиняват, че е влязъл там.

Статуя на Диоген в родния му град Синоп, Турция
Често обикалял посред бял ден из агората с фенер в ръка. Когато го питали, защо прави това, той отвръщал :“Търся честен човек.” И явно не го намирал.

Когато Платон описал човека, като „двуного без пера“, Диоген оскубал един петел и го занесъл в школата му, наричайки го „човекът на Платон“. Тогава ученикът на Сократ бил принуден да прибави към първоначалното определение „… „и с плоски стъпала“.

Друг път, когато някой го попитал, защо тъпчи с крака една рогозка, той отвърнал: „Тъпча арогантността на Платон”.

Според Плутарх когато Александър Македонски бил в Коринт, при него се стекли много политически личности и философи, които го приветствали и засвидетелствали страхопочитанието си към него. Тъй като той се надявал при него да дойде и Диоген, но това не станало, Александър сам отишъл при него и го намерил да се припича на слънце. Когато видял да се приближават толкова много хора, Диоген се надигнал и се загледал в Александър. Царят го поздравил сърдечно и попитал дали има нужда от нещо, а философът му отговорил: “Да, отмести се малко, защото ми закриваш слънцето!” Във връзка с всичкото това Плутарх добавя: “Въпреки пренебрежението, Александър разбрал гордостта и величието на философа и останал толкова удивен и възхитен, че когато на тръгване чул хората да говорят за Диоген насмешливо и с подигравки, им рекъл: “Ако аз не бях Александър, бих искал да съм Диоген!”

Веднъж Диоген зачел на висок глас свой философски труд на площада в Атина, но никой от преминаващите не му обръщал внимание. Тогава философът започнал да кудкудяка като кокошка. Не след дълго се насъбрали стотици хора, които гледали с интерес. Тогава философът се провикнал:
- Това е цената на вашия ум, атиняни! Когато ви говорех умни неща, никой не ми обръщаше внимание. А когато запищях, като глупава птица, всички ме слушате с отворена уста.

Друг път, като се връщал от Олимпия, го срещнал един познат и го попитал:
- Много ли народ има в Олимпия, Диогене?
- Народ има много, но хора съвсем малко – отговорил нашият.

Докато философът Анаксимен Лампсакски изнасял лекция в Атина, по някое време пристигнал Диоген и седнал кротко на задния ред. След известно време, явно вече отегчен от философските му реторики, Диоген бръкнал в торбата си, извадил една осолена риба и я вдигнал с двете си ръце. В началото само човекът до Диоген се загледал в рибата, после още един, и още един, а накрая всички, забравяйки за думите на Анаксимен.
- Но ти провали лекцията ми! - възмутил се Анаксимен.
- Колко ли струва твоята лекция, когато една осолена рибка е способна да преобърне твоите разсъждения? – отговорил му Диоген.

Веднъж, когато един негов съгражданин, на който той помогнал наскоро, го подминал без дори да поздрави, Диоген отбелязал:
- Най-бързо от всичко остарява благодарността!

Един път той поискал милостиня от човек с лош характер.
- Ще ти дам, ако ме убедиш, че имаш нужда! – заявил му оня.
- Аз, ако можех да те убедя въобще в нещо, то щях да те убедя да се удавиш – отговорил му философът.

Диоген ядял леща на улицата. Покрай него минал философът Аристип и възкликнал:
- Ех, Диогене, ако ласкаеше повече царя, сега нямаше да се налага да ядеш леща!
Диоген му възразил:
- А ти, Аристипе, ако се беше научил да ядеш леща, сега нямаше да се налага да ласкаеш царя.

Диоген оставил инструкции, според които след смъртта му, тялото му трябвало да бъде хвърлено пред градските стени, за да могат дивите животни да пируват с него. Когато коринтяните го попитали, учудени, дали наистина иска това да се случи с трупа му, той отвърнал:
- Не напълно, но ако ми оставите една пръчка, с която да държа дивите животни надалеч, ще съм по-спокоен.
- Но как ще ползваш тази пръчка, когато няма да имаш съзнание и ще си мъртъв?
- Е, щом няма да имам съзнание, мислите ли, че ме интересува, какво ще стане с тялото ми? – запитал той.

Диоген умира в Коринт като роб, купен от богатия коринтянин Ксениад, за да бъде учител на децата му. Според някои автори той е станал такъв след битката при Херонея, в която е участвал, бранейки новото си отечество Атина от попълзновенията на Филип Македонски, когато попаднал в плен. Според тогавашните традиции, военнопленниците били продавани в робство. Когато на пазара за роби го попитали, какво умее, той отговорил:
- Умея да властвам над хората!

След неговата смърт, която съвпада по ден със смъртта на Александър Велики, гражданите на Коринт написват над гроба му:
„Даже да се състарява металът под властта на времето- все тая,
ще преживее твоята слава вековете, Диоген.
Ти ни учеше, да живеем, доволни от това, което имаме.
Ти ни показа пътя, по-лек от който няма.“

Та, когато днес някой възмутен съвременен лумпен вземе да ви разправя, че космополитизмът е скорошен някакъв заговор измислен от „алчните капиталисти“, „безсърдечните империалисти“ или „гнусните евреи“, сетете се за този леко смахнат обикновен беден елин, чиято единствена собственост са били дрехите на гърба му…

Текстът е част от проекта на Юрий Александров „Цивилизацията” ©
Други публикувани текстове от този проект:

Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни... (2)
Религията –от толерантност към фанатизъм
Мюсюлманите в Европа днес – една позната история
Залезът на Запада?
Луций Квинкций Цинцинат – древният римлянин вдъхновил поколения държавници
Цветовете на Античността или кичът не е от вчера
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 2

Коментари