Как един десен министър предложи ляв данък

Замисленият от министър Петър Москов данък „вредни храни” е на път наистина да се случи! Очаква се до дни проектозакона да бъде предложен за обсъждане в Министерски съвет и както е тръгнало ще стигне скоро и до Парламента. Според него с данък ще бъдат облагани някои храни със съдържание над определена норма на сол, на трансмазнини, на захар, кофеин, таурин. Така например е предвидено двулитрова бутилка газирано безалкохолно със захар или подсладители да струва с 1.60 лв. повече, а килограм соленки - с 1,50. Данъкът ще обхване сладкарски, тестени и захарни изделия, пакетирани стоки, шоколад и т. н.

Според авторите на този законопроект, целта му била „грижа за общественото здраве“, което пък здраве щяло да се постигне чрез намаляването на консумацията на вече по-скъпите вредни храни. Здравното министерство не стига до край обаче и по един типично социалистически начин предвижда изключения. От данъка щели да бъдат освободени хлябът, млечните произведения, месото и някои месни произведения, защото били „традиционни“. Поради неизвестни причини нямало да бъдат облагани и пакетираните захар, сол и трансмазнини, както и кафето.

Ясно е, че масовият бял хляб, който е натъпкан с подобрители, консерванти и сол вреди на здравето, така, както пакетче бисквити, но за разлика от тях, той няма да бъде облаган. „Традиционните“ колбаси пък, съдържанието на които съперничи по дължина с Менделеевата таблица, нанасят още по големи вреди на организма подобно на нетрадиционните такива. Дори „прясното месо“, което продават по витрините на големите ни супер и хипермаркети е обработвано с химически агенти, които вредят върху здравето, а ползите от необлагаемите сирена с висока масленост е доста спорна. А традиционната ни мазна баница със сирене (която по баничарниците обикновено правят с някакво подобие на извара, наречен „млечен продукт“ и гранясало олио), едва ли е по безвредна от един хамбургер от „Макдоналдс”.

Въпреки това едва ли някой ще успее да сложи нови данъци на тези нашенски вредни храни, просто защото са основна храна за хората и едно тяхно покачване, няма да е здравословно никак за който и да е управляващ. Въобще на пазара едва ли има продукти за трапезата ни, които да не са вредни в днешната епоха на достъпни храни, които са евтини именно благодарение на консервантите и вкусни благодарение на завишените количества на захар, сол, мазнини и овкусители вложени в боклучавата основа. Разбира се има и „био” храни, които обаче малцина могат да си позволят. Плюсът им е, че те убиват по-бавно отколкото масовите... Както беше казал някой : „Животът е болест, чийто изход винаги е летален”.

Естествено целия този социалистически замисъл на десния ни министър не остана без мнения „против“. Аргументите в тях бяха главно от областта на икономическата сфера, като например фактите, че в някои страни, където е въведен подобен данък, част от хранителната промишленост е преминала в сивия сектор и това е довело до загуба на работни места, по-малки приходи от данъци и настъпили фалити. Не по-малко логични са и здравните аргументи, според които въвеждането на подобен данък довежда до употреба на по-нискокачествени храни и напитки, което влияе още повече върху здравния статус на средната здравна единица наречена човек. Българинът поглъща повече сол, захар и мазнини главно от храните, които няма да бъдат обхванати от замисления данък – хляб, мляко, сирене, колбаси, както и от домашни продукти приготвени със съставки също извън обсега на този данък, като баница, юфка със захар, сланина, пържоли, кюфтета, преомазнени и осолени манджи, домашни торти, кексове, компоти, сладка, кисело зеле, та ако щете и шкембе чорба.

Всички тези логични аргументи имат своята логика но тя винаги се върти около наличието или липсата на някакви „обществени ползи” от появата на такъв данък и главните сблъсъци на мнения през последните месеци се състояха именно по тази ос. Никакви аргументи (поне аз не срещнах такива) не бяха изказани или изписани от гледната точка не на обществото, а на индивида.

По същество всеки държавен апарат (едни в повече, други в по-малка степен) се стреми да ограничава по всевъзможни начини свободите на своите граждани, за да може така да разширява своите. В противовес на тази склонност на администрацията би трябвало да стои представителната демокрация, в която гражданите избират едни хора, които да ги представляват и съответно да ги управляват. Изборът се прави (или поне би трябвало така да бъде) въз основа на идеите и позициите на различни партии за държавното и обществено управление. Всеки гласува за онази партия, която има възгледи близо до неговите. Така дни след като аз гласувах за дясната коалиция, в която членува дясната партия на десния д-р Петър Москов, той попадна във властта. Напълно подкрепям реформите, които той подхвана във все по-поглъщащото държавни ресурси здравеопазване. Показателно, че здравният ни министър е на прав път, е че срещу него текат атаки и от ляво и от дясно, както и от части от лекарското съсловие и собственици и директори на болници, които видяха, че безкрайната измама, наречена „източване на Здравната каса“ е на път да бъде прекратена.

За това бях безкрайно учуден, когато този десен министър предложи този чисто ляв данък! А данъкът е ляв, защото се опитва по един репресивен начин (в случая чрез покачване на цените на определени продукти) да ограничава моят избор. Иска да ме накара да избирам едни стоки за сметка на други, да ям определени неща и дори се стреми да ми налага начин на живот, какъвто аз може и да реша да не водя.

Не, тук няма значение дали целта на този данък е благородна или не. Няма значение, дали някой е загрижен за здравето ми, дали някой мисли за здравето ми. Не, благодаря! Позволете ми за моето си здраве да се грижа и мисля аз, а не държавата.

Така при всяка принуда измислена в мозъка на някой бюрократ, гражданите губят по частица от свободата си, от правото си на осмислен избор. Претекстът в случая е запазване на „общественото здраве“, сякаш обществото се състои от малки деца, които са неспособни да взимат осъзнато решение и вместо тях, решенията трябва да бъдат взимани от държавата. На подобни неща сме се нагледали отдавна, когато под всякакъв повод се потъпкват наглед дребни свободи, все заради „обществената сигурност“, „общественото благосъстояние“, „общественото здраве“, „общественото осигуряване“, „обществения мир“, „общественото незнамси `кво си“...

Безбройни са примерите. Като се почне от ненормално високите акцизи на алкохола и цигарите, достигащи половината от тяхната себестойност, забраната на употреба дори на бира на обществени места извън питейните заведения, забраната за съхранение на огнестрелно оръжие в дома за самозащита, забраната за къпане на неохраняеми водни площи, та се стигне до наглед елементарна принуда, като тази за слагане на колани при возене в автомобил. Така стъпка по стъпка Държавата превръща своите граждани в деца, напълно зависими в действията си от нея. А там, където отделния индивид не е свободен, не е свободно и обществото. То може да е осигурено, предпазено, задоволено, незадоволено, но не и свободно...

Но, както пееха „Джендема“ в едно древно време: „Свободата, брат, е нещо относително“...

Юрий Александров




Текстът е публикуван в КЛУБ "Z"


Коментари

Публикуване на коментар