Опасността от задължително гласуване за радост отпадна

Референдумите по принцип са хубаво нещо. Те дават възможност на управляващите да сверяват часовника си с този на неуправляващите, съгласно древната демократична традиция, както и да се измъкват от политическа отговорност, когато не им стиска да се противопоставят на ширещото се електорално мнение. И още много други неща.

При референдумите обаче има една граница, която всяко общество изградено на принципите на свободата не може да премине. Не може, например, да бъдат допитвани гражданите, дали да се ограничат правата на дадено малцинство. Не може да бъдат питани и дали да се вменяват на индивида задължения, които прекрачват границите на собствените му свободи. Не може мнозинството в една страна да ограничава свещените права на някого, само защото така му харесва. Ако сте управляващ, не може да питате гражданите, дали да бъдат конфискувани имотите на всички граждани надвишаващи сумата от 10 милиона лева например или пък да бъдат премахнати всички данъци в държавата. Просто няма такъв филм. Тоест няма, ако една общност от хора е решила да живее под върховенството на Закона, а не на мнозинството.

Ненормалното в случая с точките предложени за национален референдум от Президента е, че в точка 2 той предлагаше да бъде вменено на свободните български граждани едно задължение, което по принцип е тяхно неотменно право. Правото обаче за това е право, за да бъде използвано по преценка на носителя му. Той решава, кога да го упражни и дали да го употреби. Когато държавата му го вменява като задължение, то вече престава да бъде право а се превръща в насилие над личността.


Някои още помнят извратеностите на комунистическата диктатура и как тогава правото да гласуваш беше превърнато тихомълком в задължение, което макар и неофициализирано действаше с пълна сила. Питайте онези, които се осмеляваха да не отидат до урната и не пуснат гласа си за единствения предложен кандидат, какво се случваше с тях. По подобен начин стоеше въпросът и с т.нар. „право на труд“, което беше превърнато в задължение. Помня, как един приятел се криеше през лятото на 89-та в къмпинг „Лес“, защото не смееше да се регистрира на павилиона, наречен рецепция. Правеше го, защото нямаше печат в паспорта удостоверяващ, че работи, а без него спокойно можеха да го приберат на „топло“ и да го съдят за нетрудови доходи. Към такива ли диващини искаме да се върнем!?

Та когато правата на гражданите се превръщат в задължения свободното общество хич не отива на добре. Още повече не отива на добре, когато такива задължения се вменяват по целесъобразност. Обществена тайна е, че чрез искането на Президента в т.2 се целеше да се намали влиянието на ДПС, като логиката е, че когато българите бъдат задължени да отидат до урните, процентът на тази партия (за която гласуват главно хора от турското малцинство) ще падне чувствително. Друга по-изтъквана причина е, че чрез задължителното гласуване, щяло да се намали тежестта на купения вот…

Боже! Та по тази логика утре могат да задължат гражданите да ходят по улиците с каски, за да се намали смъртността или пък да забранят автомобилите, за да може да няма убити по пътищата! Благовидни причини винаги могат да се намерят…

Нещо, което се забравя напоследък е, че гласуването е проява на гражданско съзнание. И докато Властта може да задължи някои български граждани да гласуват чрез заплаха от глоба, то тя не е способна да вкара в главата им по никакъв принудителен начин онзи минимум гражданска и политическа култура, която да им дава възможност за информиран и осъзнат избор всеки път, когато те посягат към бюлетината. На много от нас е ясно, че една голяма част от редовния електорат, нито гласува осъзнато, нито информирано. Т.е. тези хора нямат представа от държавното ни устройство, от политическата ни система, от основните идеи на политическите ни партии, от начина по който функционира едно гражданско общество. Какво ще стане обаче, когато към техните редици се влеят още стотици хиляди такива политически неграмотни граждани, които до сега, слава Богу, не гласуваха. Нима тогава ще избираме по-мъдри, по-умни и по-морални народни представители?! Нима изведнъж на политиците ни, ще им пораснат крилца и те ще престанат да бъдат просто една еманация на българският народ?!

Слава Богу, точка 2 от предложените от Президента за референдум три точки не бе приета, което в случая въобще не е признак за политическа зрялост на опозиционните партии, както на пръв поглед изглежда, а просто една случайност, при която собствените им интереси се препокриха с демократичните стандарти. Управляващите от ГЕРБ пък искаха да яхнат обществената вълна, която според всички социологически проучвания показва, че болшинството от хората одобряват въвеждането на задължително гласуване. Затова и гласувалите „за“, и гласувалите „против“, за пореден път показаха на България как гласуването по целесъобразност е еталон в българския Парламент. Както и задкулисните договорки. За щастие този път печеливша беше единствено свободата.


П.П. Следващият път ще стане дума за другата, отхвърлена от Народното събрание точка на Президента – частичната мажоритарност при избори.


Юрий Александров
http://mamkamu.blog.bg/
http://gledam.blogspot.com/

Коментари

  1. Анонимен29 юли, 2015 10:06

    Имам напълно същото отношение към задължителното гласуване. Поздрави, за което!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар