Защо 9-ти май не може да е празник за хората от Източна Европа

На 8 май 1945 г. в 22.30 ч. средноевропейско време фелдмаршал Вилхелм Кайтел подписва безусловната капитулация на Германия, с което в Европа се слага край на най-кръвопролитната война в историята на човечеството. По това време в Москва минава полунощ и естествено СССР приема датата 9-ти.

Но не в техническите подробности за точната дата на победата над хитлеристка Германия е главното разделение между Съюзниците тогава. То набира скорост още в края на войната, когато се вижда, че Европа фактически се превръща в поле на един бъдещ сблъсък между две коренно различни системи на обществено устройство. 

В следвоенните години в Западна Европа, освободена главно от войските на САЩ и Великобритания, се установяват общества, където свободата на всеки индивид е основата за изграждането на следвоенните държави, та дори в следнацистка Западна Германия. Хората там могат свободно да избират управниците си, да живеят, където пожелаят, да емигрират, да правят бизнес, да се сдружават, да критикуват властта с думи или в свободните медии.

Не такова е обаче положението след войната в Източна Европа и част от Балканите, където нацистката власт и уж независимите пронацистки режими за заменени от комунистически такива. Германският терор в тези страни е сменен от болшевишки такъв, който никак не отстъпва на първия. Обикновения гражданин отново не може да избира свободно своето правителство, създадени са нови концентрационни лагери, голяма част от хората са закрепостени в родните си места, а Гестапо и местните му аналози са заменени от нов репресивен червен апарат, който се „грижи“ недоволните от новото управление да бъдат елиминирани или вкарани в лагерите.

Тази разлика между Запада и Изтока в Европа ни настига и днес, дори когато голяма част от страните от двете страни на бившата Желязна завеса са обединени в един политически съюз, който има претенции някой ден да се превърне в една свръх държава. Изправени пред всеобщото честване на 70 години от края на Втората Световна война на Стария континент, Западната част от него приема безусловно победата, защото тя получи свободата си, докато Изтокът прави това с едно наум. Прави го, защото е изстрадал днешната си свобода в пъти повече. Попитайте източните германци, поляците, чехите, балтийците, унгарците, румънците… За тези народи няма повод за честване, защото 9-ти май им донесе само нови страдания, когато нацисткият ботуш беше заменен от съветския.

Българският случай в Източна Европа е уникален. Едно заради пристрастената към германския свят на династията на Кобургите и част от елита, друго заради сляпата привързаност към Русия на голяма част от българското селячество и някои лумпенизирани градски пролетариати, почитащи фанатично руския болшевизъм. Така в продължение на повече от век България се люшкаше от германския милитаризъм към имперския или болшевишкия руски тоталитаризъм. Малкото български демократични политици, които предупреждаваха за тези опасности през върховните моменти на изпитание в новата ни история, останаха нечути и винаги получаваха минимална подкрепа от средния българин, който не можеше да разбере, че не силата на държавната власт прави величието на една страна, а свободата на всеки отделен човек в нея.

Един поляк каза преди време: „Денят на завършването на Втората световна война не е ден на свободата, защото Полша на този ден не постигна свобода“. Бих добавил само, че на 9-ти май 1945-та година, не само Полша, но и цяла Източна Европа не постигна своята свобода, а просто смени поробителя си.

Мир на праха на милионите загинали в тази война и респект към всички държави осмелили се да се опълчат на германския национал-социализъм. Сред тях най-вече изпъкват народите от бившия СССР, които поеха огромната тежест на войната против хитлеризма и дадоха най-много жертви. Но, за съжаление, на 9-ти май съветския войник не донесе свобода на държавите от Източна Европа, а само една нова ера на тирания, унижения и деспотизъм.

Затова всеки уважаващ свободата си човек на Изток, едва ли може да празнува тази победа, която просто отбелязва една граница между края на една и началото на друга тирания.

Юрий Александров

Коментари

  1. Анонимен05 юли, 2015 22:45

    Признавам си, че съвсем случайно попаднах на горенаписаното, но то напълно отговаря на моите виждания. Прекрасно! Поздрави! Александър Чакъров

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз пък виждам коментара ви едва сега, за което моля за извинение. За в бъдеще ще си отварям очите на четири :) Радвам се, че статията ви е харесала.

      Изтриване
  2. И къде е тази прословута "свобода" на западния гражданин? Той няма свободата дори да нарече негъра "негър" - защото негърът е негър и това е факт. Ако произнесе гласно тази истина, ще бъде наказан жестоко. Каква свобода?! Може би имате предвид свободата на педарстите да се разгологъзват публично?! Или свободата шефът на ЕС да ходи пиян и натаралянкан като кютук? Или свободата американците да връхлитат с война всяка държава, която не им уйдисва на келепира? Ще излезе, че боравенето с понятието "свобода" е доста мръсен занаят. Но парите от него са чисти, нали!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар