И аз съм Шарли ебдо. Нямам друг ход

Ако някой преди седмица ми беше казвал, че ще седна да пиша подобно заглавие, защитаващо някакво френско вестниче с подчертано ляв уклон и откровена липса на талант сред списващите го, едва ли щях да му повярвам. Когато днес поглеждам карикатурите в стари броеве на вестника Шарли ебдо, това още повече затвърждава тая моя невяра. Опитите за шеги с Папата, Богородица Христос и Мохамед ми идват малко попресолени и за мен са си чиста проява на лош вкус, да не кажа нещо по-лошо…

Не, не съм религиозен, ако някой си мисли, че някаква вяра ме подтиква към подобни заключения. Просто мисля, не, знам, че има едни етични граници, които всеки журналист трябва да си определи сам за себе си и да си ги спазва, така както личният морал му нашепва. Да, с журналистите е като при хората, колкото и да не ви се вярва. Има да речем 10 % морални екземпляри, долу горе, колкото при хората, 10 % зли и едно безлично мнозинство, което е готово да прекрачва или не тези граници в зависимост от обстоятелствата предполагащи слава, парични знаци, провокация, натиск, болка или просто удобство. Това е така, защото и журналистите и хората имат общи предци и всеки журналист, както и всеки човек, е изложен на опасността да заприлича някой ден на магаре, когато загуби компаса си, сочещ пътя му, ако въобще някога е имал такъв... И път и компас.


В интерес на истината вестникът има и добри попадения, особено онези отнасящи се до кризата в Украйна, но тези попадения са по-скоро изключение и едва ли биха ме накарали да си го купувам, ако например излизаше и у нас. С една дума някакъв парцал би ми се видял този ляв вестник с профански и обидни картинки.

Когато обаче, онези главорези влязоха в редакцията на този вестник и застреляха невинни хора, заради това, че някои от тях са рисували карикатури с кофти изображения на главния пророк на религията им, бях шокиран, както повечето нормални хора. Не може човек да бъде убит заради това, което е казал, изпял, написал или нарисувал и ако някой се почувства обиден от нещо, нормалният подход е да търси възмездие в съда, а не чрез куршуми. Искрено вярвам, че повечето хора по света мислят така, макар напоследък едно съмнение да е загризало тази моя вяра все по-стръвно.

Другото, от което бях шокиран, беше мигновената лавина която заля виртуалното и действителното пространство, наречена „Аз съм Шарли”. Предвид Интернет, скоростта не беше за изненадване, но именно тази скорост на искрено възмутени от клането граждани, включващи се моменталически в кампанията, ме разтревожи, защото стана пределно видимо, че повечето си нямат и понятие, какъв вестник е онзи, за който твърдят, че са самите те и какво всъщност е посланието на цялата тая кампания.

На мен обаче ми трябваше време, не толкова за да осъдя терористичния акт, колкото за да реша, дали и аз да стана Шарли, така да се каже, защото не разполагам с някаква книга с верни отговори за всички морални казуси, която при нужда да вадя от джоба си, щом се изправя пред неразрешима дилема. За разлика от мен, журналистите от Шарли ебдо, явно са имали подобно четиво, което е видно от лекотата, с която са прегазвали всякакви неписани граници през годините  за да рекламират анархистичните си идеи и да засягат чувствата на искрено вярващите хора.

Другите, които знам, че имат подобна книжка с верни отговори са онези, които изстреляха куршумите в онзи черен ден в Париж и които унищожиха животи, за да отмъстят за накърнената си религия. Подобни неща вършеха прадедите им, когато налагаха с огън и меч Исляма из земите на Северна Африка и Андалусия. Както и прадедите на убитите журналисти, когато избиваха невинни жертви из земите на Ориента по време на Кръстоносните походи. За щастие тези времена отдавна са отминали и днес живеем в един свят, в който религиозното противопоставяне е безсмислено за всеки, който претендира да се нарече цивилизован човек.

И понеже знам, че цивилизованите хора са на път да се уплашат в последните дни, затова аз съм Шарли. Шарли съм и заради убеждението ми, че Свободата на индивида е по-важна от всякакви религии. Шарли съм заради правото да си избирам Бог или пък да го отхвърлям. Заради правото да живея живота си, както аз намеря за добре. Заради възможността да пиша и говоря, каквото мисля. За туй съм Шарли. За да може и журналистите от „Шарли ебдо“ да продължават да публикуват дивните си простотии без страх, че някой откачен религиозен фанатик утре ще ги разстреля.


НЕДОСЕГАЕМИТЕ 2
Мохамед: "Не трябва да се подигравате!"
През септември 2012 г. списанието откликва на скандалния филм "Невинноста на мюсюлманите", породил протести в целия мюсюлмански свят. Във филма Пророкът е описан едновременно като пасивен и активен хомосексуалист.


Монсеньор Монтрьоа с трима татковци - Отец, Син и Светия Дух. По повод хомосексуалните бракове.


Папа Франциск, като "Папата от Рио".



"Автентичната история на бебето Иисус" в ноемврийския брой на списанието.