Да гласуваш на инат


Миналата година се оказа, че след парламентарните избори, за първи път от 23 години аз, подобно на стотици хиляди българи, останах без свой представител в Народното събрание. Партията, за която винаги съм гласувал (но не и членувал), ДСБ, не успя да прескочи титаничната бариера от 4%. Много й дойде явно! Раздвоена между усиленото вглеждане в пъпа си и още по-усиленото изследване… на пъпа си… това политическо формирование, като че ли се отправи към страниците на историята.

Естествено друга важна причина за този крах беше средният българският избирател, чиято политическа култура клони към нула точка незнамсиколко. Не ми се ще да започвам да ръся епитети за политическата зрялост на народ, който праща в Парламента си екземпляри като Волен Сидеров, Мая Манолова и Бойко Борисов, а хора като Иван Костов, Радан Кънев и Светослав Малинов - не. Върху това ще се спра някой друг път, но знам, че освен коктейл от псувни и отчаяние нищо повече няма да мога да напиша. И получа :)

Когато, след изборите, отдавна чаканата оставка на Костов от ръководния пост на ДСБ най-сетне се случи, това беше един добър знак за всички нас, хората които знаехме, че омаскаряването му е доведено до степен, никак не помагаща за по-нататъшното успешно представяне на тази реално единствена дясна партия в България. Наистина, освен цивилизовано и морално действието на Иван Костов беше и пораждащо надежда.

След появата на Реформаторския блок обаче, надеждата ни отново увисна опасно над пропастта, на дъното на която се въргалят опропастените ни десетилетни мечти. Съставена все от партии, които не успяха да минат заветните проценти на парламентарните избори тази коалиция трудно ще убеди дори средния малоумен български избирател, че обединението на съставляващите я елементи се основава на принципи, а не на бакалски сметки.

Какво ме притеснява в Реформаторския блок:

1. Движение България на гражданите за мен е поредното вождистко политическо образование пръкнало се в изстрадалата ни Родина, след Бизнес блока, НДСВ, ГЕРБ, Атака, РЗС, ББЦ и други подобни (мир на праха им), което няма да изкара и ден в политическото пространство без лидера си. Неприязънта ми към Меглена Кунева се основава на куп неща, като членуването й в създадения от ЦК на БКП Комитет по правата на човека, участието й в правителствата на Симеон ІІ и Сергей Станишев, които де факто проправиха пътя на конформизма спрямо днешните олигарси и реабилитираха бившите комунисти, измамното й участие на първо място в европейските листи на НДСВ, когато беше еврокомисар, и може би най-важното - уж независимата й кандидатура за президент, подкрепена главно от бивши нейни съпартийци от НДСВ. За семейството й не бих искал да говоря, защото ми се вижда недостойно и глупаво. Преди две години предишният лидер на ДСБ нарече Кунева „последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо“. Година след това пък настоящият лидер на тази партия я покани в синьото гнездо, да снася там на воля. Знам, че компромисът стои в основата на политиката, но все си мисля, че казаната дума е хвърлен камък. Поне така са ме учили.

2. Друг един член на РБ - Народната партия „Свобода и достойнство“ по същество е етническа партия, огледален образ на ДПС. Съмнителна е с близките си връзки с ислямистката партия на Ердоган в Турция. Оттам възниква и резонния въпрос, чии интереси ще представлява лидерът й Корман Исмаилов, когато (или ако) влезе в Европейския парламент.

3. СДС вече съвсем ми се загубиха от полезрението, след една поредица от безлични лидери, които ту се скриваха под крилото на Бойко, ту плюеха срещу ДСБ. За БЗНС да не говорим… Те едва ли ще донесат гласове за Блока, подобно на наследниците на легионерите, които бяха в коалиция с ДСБ на последните парламентарни избори и заради които последните не взеха държавна субсидия, защото бяха регистрирани като коалиция, за каквато субсидационният праг е по-висок. Туй беше и своеобразен връх на политическото късоглество.

Защо обаче някак ми се ще да гласувам за Реформаторския блок:

1. Най-основно заради ДСБ – партия, която успя да се освободи от лидерското си кръщение и чиято визия за ролята на Държавата се доближава до 90 % с моята. Партията е наситена с млади и интелигентни хора, на които най-сетне трябва да се даде шанс да оправят бъкиите в държавата.

2. Наличието в политическото ни пространство на чисто популистки партии, като Атака и новата партия на Бареков, които са способни да направят ужасно много бели и чието финасиране е толкова неясно, колкото са ясни онези които стоят зад тях. Съществуванието им е мощен стимул за гласуване за който и да е друг, за да може така тяхната тежест в политиката да бъде сведена до минимум и гласовете на малоумниците гласуващи за тях да позагубят силата си.

3. Не мога да приема, че носителят на дясното в България е ГЕРБ. Нито мога да приема лидерът й, чието тъмно минало и настоящо държане съвсем не кореспондира с представата ми за десен политик. Много бе изписано по тази тема из света и у нас в последните години и не ми се ще отново да повтарям до болка познати ни истини.

4. Естествено най-големият стимул подтикващ ме да гласувам са настоящите управляващи, за които, каквото лошо и да изрека, все ще е малко. Тези хора не трябва да припарват до всякакъв вид власт поне 40 години занапред, за да има шанс България най-сетне да поеме по някакъв приемлив път.

Така от инат, без ентусиазъм и с все по-нарастващо отчаяние, ще се замъкна в неделя да пусна може би последната бюлетина в живота си, като естествено ще използвам и правото си на преференция, като отметна Светослав Малинов, за да не дам шанс на "Кукувицата", с която някои хора имаха глупостта да се съюзят.

Коментари

  1. Анонимен23 май 2014 г., 9:01

    Абсолютно логичен ред на мисли. Подкрепям с две ръце. Поздрави.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар